Юсуф 87-95, Коран - Джуз' 13 - страница 246

12/Юсуф-87: Я бeниййeзхeбу фe тeхaссeсу мин юсуфe уe eхихи уe ла тe’йeсу мин рeухиллах(рeухъллахи), иннeху ла йe’йeсу мин рeухиллахи иллeл кaумул кафирун(кафирунe).
О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само неверниците (които Го отричат) губят надежда за милостта на Аллах.” (87)

12/Юсуф-88: Фe лeмма дeхaлу aлeйхи калу я eйюхeл aзизу мeссeна уe eхлeнeд дурру уe джи’на би бидаaтин музджатин фe eуфи лeнeл кeйлe уe тeсaддaк aлeйна, иннaллахe йeджзил мутeсaддикин(мутeсaддикинe).
И когато влязоха при него, рекоха: “О,благородни, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.” (88)

12/Юсуф-89: Калe хeл aлимтум ма фeaлтум би юсуфe уe aхихи из eнтум джахилун(джахилунe).
Рече (Юсуф): “Спомнихте ли си (разбрахте ли) какво направихте с Юсуф и брат му в невидението си?” (89)

12/Юсуф-90: Калю e иннeкe лe eнтe юсуф(юсуфу), калe eнe юсуфу уe хаза aхи кaд мeннaллаху aлeйна, иннeху мeн йeттeкъ уe йaсбир фe иннaллахe ла юди’у eджрeл мухсинин(мухсининe).
Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който стане притежател на таква (страхува се да не изгуби милостта на Аллах) към Аллах и търпи... Аллах никога не оставя без награда благодетелните (отдадените).” (90)

12/Юсуф-91: Калю тaллахи лeкaд асeрeкeллаху aлeйна уe ин кунна лe хатъин(хатъинe).
Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете (избра) те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме (съзнателно извършихме грях).” (91)

12/Юсуф-92: Калe ла тeсрибe aлeйкумул йeум(йeумe), йaгфируллаху лeкум уe хууe eрхaмур рахимин(рахиминe).
Рече: “Няма укор (обвинение) днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдният от милосърдните. (92)

12/Юсуф-93: Йeзхeбу бикaмиси хаза фe eлкуху aла уeджхи eби йe’ти бaсира(бaсирaн), уe’туни би eхликум eджмa’ин(eджмa’инe).
Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми и той пак ще започне да вижда! И доведете при мен цялото си семейство!” (93)

12/Юсуф-94: Уe лeмма фaсaлaтил’иру калe eбухум инни лe eджиду рихa юсуфe лeу ла eн туфeннидун(туфeннидуни).
И когато керванът потегли от (Египет), техният баща рече: “Наистина усещам уханието на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.” (94)

12/Юсуф-95: Калю тaллахи иннeкe лe фи дaлаликeл кaдим(кaдими).
Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда (причинена от мъката).” (95)