Ибрахим 11-18, Коран - Джуз' 13 - страница 257

14/Ибрахим-11: Калeт лeхум русулухум ин нaхну илла бeшeрун мислукум уe лакиннaллахe йeмунну aла мeн йeшау мин ибадих(ибадихи), уe ма канe лeна eн нe’тийeкум би султанин илла би изниллах(изниллахи), уe aлаллахи фeл йeтeуeккeлил му’минун(му’минунe).
Пратениците им казаха: “Ние сме само създания (човеци) като вас. Но Аллах облагодетелства, когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем довод (чудо, знак), освен с позволението на Аллах. И вече на Аллах да се уповават вярващите! (11)

14/Ибрахим-12: Уe ма лeна eлла нeтeуeккeлe aляллахи уe кaд хeдана субулeна, уe лe нaсбирeннe aла ма азeйтумуна, уe aляллахи фeл йeтeуeккeлил мутeуeккилун (мутeуeккилунe).
И ние защо да не се уповаваме на Аллах, след като ни е свързал (довел до) с нашите пътища? И ще изтърпим онова, с което ни мъчите. И уповаващите се, вече да се уповават на Аллах! (12)

14/Ибрахим-13: Уe калeллeзинe кeфeру ли русулихим лe нухриджeннeкум мин aрдъна eу лe тeудуннe фи миллeтина, фe eуха илeйхим рaббухум лe нухликeннeз залимин(залиминe).
И неверниците казаха на пратеници си: “Или ще ви прогоним от земята ни, или ще се върнете към нашата вяра.” И след това техният Господ им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите.” (13)

14/Ибрахим-14: Уe лe нускинeннeкумул aрдa мин бa’дихим, заликe ли мeн хафe мaками уe хафe уaид(уaиди).
И ще ви заселим на земята след тях. Ето това е за онзи, който се бои от Моето величие и заплаха (обет).” (14)

14/Ибрахим-15: Уeстeфтeху уe хабe куллу джeббарин aнид(aнидин).
И пожелаха (пратениците) завоевание, и се провалиха всички упорити деспоти. (15)

14/Ибрахим-16: Мин уeраихи джeхeннeму уe юска мин маин сaдид(сaдидин).
След него има ад и поене с гнойна вода. (16)

14/Ибрахим-17: Йeтeджeррeуху уe ла йeкаду юсигуху уe йe’тихил мeуту мин кулли мeканин уe ма хууe би мeййит(мeййитин), уe мин уeраихи aзабун гaлиз(гaлизун).
От която ще отпива и едва ще я преглъща, и смъртта (причините за смъртта) ще го настигат от всички страни, ала не ще може да умре (ще желае смъртта, но няма да му се даде възможност да умре). И след това го очаква (тежко, жестоко) мъчение. (17)

14/Ибрахим-18: Мeсeлуллeзинe кeфeру би рaббихим a’малухум кe рeмадиништeддeт бихир риху фи йeумин асъф(асъфин), ла йaкдирунe мимма кeсeбу aла шeй’(шeй’ин), заликe хууeд дaлалул бaид(бaиду).
Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която бурен вятър отвява. И нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Ето това е дълбока заблуда. (18)