Ибрахим 6-10, Коран - Джуз' 13 - страница 256

14/Ибрахим-6: Уe из калe муса ли кaумихизкуру ни’мeтaллахи aлeйкум из eнджакум мин али фир’aунe йeсумунeкум суeл aзаби уe юзeббихунe eбнаeкум уe йeстaхюнe нисаeкум, уe фи заликум бeлаун мин рaббикум aзим(aзимун).
И рече Муса на своя народ: “Спомнете си благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората (близките) на Фараона! Те ви причиняваха най-лошото мъчение, ­ убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има голямо изпитание за вас от вашия Господ.” (6)

14/Ибрахим-7: Уe из тe’eззeнe рaббукум лe ин шeкeртум лe eзидeннeкум уe лe ин кeфeртум иннe aзаби лe шeдид(шeдидун).
И вашият Господ ви бе провъзгласил: “Ако сте признателни, с още (благодат) ще ви надбавим. А ако сте неблагодарни, наистина мъчението Ми е сурово.” (7)

14/Ибрахим-8: Уe калe муса ин тeкфуру eнтум уe мeн фил aрдъ джeми’aн фe иннaллахe лe гaнийюн хaмид(хaмидун).
И Муса рече: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е пребогат (не се нужнае от благодарността ви), Всеславен е Той. (8)

14/Ибрахим-9: E лeм йe’тикум нeбeуллeзинe мин кaбликум кaуми нухън уe адин уe сeмуд(сeмудe), уeллeзинe мин бa’дихим, ла йa’лeмухум иллaллах(иллaллаху), джаeтхум русулухум бил бeййинати фe рeдду eйдийeхум фи eфуахихим уe калу инна кeфeрна би ма урсилтум бихи уe инна лe фи шeккин мимма тeд’унeна илeйхи муриб(мурибин).
Нима не получихте вестта за онези преди вас ­- народа на Нух и Адитите, и Самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях дойдоха техните пратеници с ясни (доказателства) слова, а те си захапаха пръстите (разгневиха се)и казваха: “Ние наистина не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме в това, към което ни зовете, в подозрение сме.” (9)

14/Ибрахим-10: Калeт русулухум e филляхи шeккун фатъръс сeмауати уeл aрд(aрдъ), йeд’укум ли йaгфирe лeкум мин зунубикум уe юaххърeкум ила eджeлин мусeмма(мусeммeн), калу ин eнтум илла бeшeрун мислуна, туридунe eн тeсуддуна aмма канe йa’буду абауна фe’туна би султанин мубин(мубинин).
Пратениците им казаха: “Нима имате съмнение спрямо Аллах -­ Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да опрости греховете ви и ви дава отсрочка (срок) до определено време.” Те отвърнаха: “Вие сте само човеци като нас. Искате да ни възспрете (върнете) от онова, на което са служели предците ни. Тогава донесете ни явен довод!” (10)