ан-Нахл 103-110, Коран - Джуз' 14 - страница 279

16/ан-Нахл-103: Уe лeкaд нa’лeму eннeхум йeкулунe иннeма юaллимуху бeшeр(бeшeрун), лисануллeзи юлхъдунe илeйхи a’джeмийюн уe хаза лисанун aрaбийюн мубин(мубинун).
И знаем Ние, че казват: „Със сигурност някакъв човек (смъртен) го учи (на Корана).” Езикът на онзи, към когото клонят, е чуждоземен (не арабски), а този (Коран) е на ясен арабски език. (103)

16/ан-Нахл-104: Иннeллeзинe ля ю’минунe би айатиллахи ля йeхдихимуллаху уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
И наистина онези, които не вярват в знаменията на Аллах, Той не ще ги напъти (не ще срещне духа им с Лика Си) и за тях има болезнено мъчение. (104)

16/ан-Нахл-105: Иннeма йeфтeрил кeзибeллeзинe ля ю’минунe би айатиллахи уe улаикe хумул казибун(казибунe).
Лъжа измислят само онези, които не вярват в знаменията на Аллах. Те са именно лъжците. (105)

16/ан-Нахл-106: Мeн кeфeрe биллахи мин бa’ди иманихи илла мeн укрихe уe кaлбуху мутмaиннун бил имани уe лакин мeн шeрeхa бил куфри сaдрaн фe aлeйхим гaдaбун минaллах(минaллахи), уe лeхум aзабун aзим(aзимун).
Освен онзи, който бива принуден, след като сърцето му се е изпълнило с вяра, който отрече Аллах, след като е повярвал (бил е напътен към Него) и разтвори гръд за неверието (усъмни се в духовния учител и отпадне, Аллах разтваря гърдите му за неверието, защото самият този човек е пожелал това), над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение. (106)

16/ан-Нахл-107: Заликe би eннeхумустeхeббул хaйатeд дунйа aлeл ахърeти уe eннaллахe ля йeхдил кaумeл кяфирин(кяфиринe).
Това е, защото възлюбиха земния живот повече от отвъдния и защото Аллах не напътва към Себе Си невярващите хора. (107)

16/ан-Нахл-108: Улаикeллeзинe тaбeaллаху aла кулубихим уe сeм’ихим уe eбсарихим, уe улаикe хумул гафилун(гафилунe).
Тези са, на които Аллах запечата сърцата и слуха, и зрението, тези са нехайните. (108)

16/ан-Нахл-109: Ля джeрeмe eннeхум фил ахърeти хумул хасирун(хасирунe).
Няма съмнение, че в отвъдния живот те са губещите. (109)

16/ан-Нахл-110: Суммe иннe рaббeкe лиллeзинe хаджeру мин бa’ди ма футину суммe джахeду уe сaбeру иннe рaббeкe мин бa’диха лe гaфурун рaхим(рaхимун).
После несъмнено твоят Господ­ е Опрощаващ, Милосърден за онези, които се преселват след своето изпитание, а подир това търпят и се борят по пътя на Аллах. (110)