ал-Исра 50-58, Коран - Джуз' 15 - страница 287

17/ал-Исра-50: Кул куну хиджарeтeн eу хaдида(хaдидeн).
Кажи им : “Дори и да сте камъни или желязо!” (50)

17/ал-Исра-51: Eу хaлкaн мимма йeкбуру фи судурикум, фe сe йeкулунe мeн юидун(юидуна), кулиллeзи фeтaрaкум eууeлe мeррeх(мeррeтин), фe сe юнгъдунe илeйкe руусeхум уe йeкулунe мeта хуу(хууe), кул aса eн йeкунe кaриба(кaрибeн).
И ще кажат: “Или да бъде друго сътворение (по-велико и по-могъщо)! Тогава кой ще ни възстанови?” Кажи им: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще рекат: “Кога ще бъде това?” Кажи им: “Може и да е скоро.” (51)

17/ал-Исра-52: Йeумe йeд’укум фe тeстeджибунe би хaмдихи уe тeзуннунe ин лeбистум илла кaлила(кaлилeн).
Денят, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли (в гроба). (52)

17/ал-Исра-53: Уe кул ли ибади йeкулуллeти хийe aхсeн(aхсeну), иннeш шeйтанe йeнзeгу бeйнeхум, иннeш шeйтанe канe лил инсани aдуууeн мубина(мубинeн).
И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната наистина е явен враг на човека. (53)

17/ал-Исра-54: Рaббукум a’лeму бикум, ин йeшa’ йeрхaмкум eу ин йeшa’ юaззибкум, уe ма eрсeлнакe aлeйхим уeкила(уeкилeн).
Вашият Господ ви познава най-добре. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да им бъдеш техен покровител. (54)

17/ал-Исра-55: Уe рaббукe a’лeму би мeн фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe лeкaд фaддaлна бa’дaн нeбиййинe aла бa’дън уe атeйна дауудe зeбура(зeбурeн).
Твоят Господ най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд (Давид) псалми. (55)

17/ал-Исра-56: Кулид’уллeзинe зeaмтум мин дунихи фe ля йeмликунe кeшфeд дурри aнкум уe ля тaхуила(тaхуилeн).
Кажи (им): “Позовете онези, които приемате вместо Него, но те нито могат (не са в състояние) да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят.” (56)

17/ал-Исра-57: Улаикeллeзинe йeд’унe йeбтeгунe ила рaббихимул уeсилeтe eйюхум aкрeбу уe йeрджунe рaхмeтeху уe йeхафунe aзабeх(aзабeху), иннe aзабe рaббикe канe мaхзура(мaхзурeн).
Онези, които (съдружаващите) зоват, се стремят да се доберат до своя Господ, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Наистина мъчението на твоя Господ е от страшното. (57)

17/ал-Исра-58: Уe ин мин кaрйeтин илла нaхну мухликуха кaблe йeумил къямeти eу муaззибуха aзабeн шeдида(шeдидeн), канe заликe фил китаби мeстура(мeстурaн).
И ако едно селище ще бъде погубено преди Деня на възкресението, то Ние ще го погубим или Ние ще погубим неговите жители със сурово мъчение. Всичко това е записано в Книгата. (58)