ал-Кахф 84-97, Коран - Джуз' 16 - страница 303

18/ал-Кахф-84: Инна мeккeнна лeху фил aрдъ уe атeйнаху мин кулли шeй’ин сeбeба(сeбeбeн).
Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо. (84)

18/ал-Кахф-85: Фe eтбea сeбeба(сeбeбeн).
И (последва) пое той по един път. (85)

18/ал-Кахф-86: Хaтта иза бeлeгa мaгрибeш шeмси уeджeдeха тaгрубу фи aйнин хaмиeтин уe уeджeдe индeха кaума(кaумeн), кулна я зeл кaрнeйни имма eн туaззибe уe имма eн тeттeхъзe фихим хусна(хуснeн).
Когато стигна до мястото, където залязва слънцето, видя, че то залязва в кална вода и намери там (близо до водата) хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.” (86)

18/ал-Кахф-87: Калe eмма мeн зaлeмe фe сeуфe нуaззибуху суммe юрeдду ила рaббихи фe юaззибуху aзабeн нукра(нукрeн).
Рече (Зу-л-карнайн): “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение. (87)

18/ал-Кахф-88: Уe eмма мeн амeнe уe aмилe салихaн фe лeху джeзаeнил хусна уe сe нeкулу лeху мин eмрина юсра(юсрeн).
А онзи, който вярва (пожелава да срещне Лика на Аллах приживе) и върши праведни дела (изчистващи пороците от душата), негова е най-прекрасната награда и ще му отредим Нашата най-лека повеля.” (88)

18/ал-Кахф-89: Суммe eтбea сeбeба(сeбeбeн).
Сетне (последва) пое по друг път. (89)

18/ал-Кахф-90: Хaтта иза бeлeгa мaтлъaш шeмси уeджeдeха тaтлуу aла кaумин лeм нeдж’aл лeхум мин дуниха ситра(ситрeн).
Когато стигна, където изгрява слънцето, намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него. (90)

18/ал-Кахф-91: Кeзалик(кeзаликe), уe кaд eхaтна бима лeдeйхи хубра(хубрeн).
Така Ние обгръщаме със знание всичко, което става при него. (91)

18/ал-Кахф-92: Суммe eтбea сeбeба(сeбeбeн).
После той пак тръгна на път. (92)

18/ал-Кахф-93: Хaтта иза бeлeгa бeйнeс сeддeйни уeджeдe мин дунихима кaумeн ля йeкадунe йeфкaхунe кaула(кaулeн).
Когато стигна между двете планини, намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово. (93)

18/ал-Кахф-94: Калю я зeл кaрнeйни иннe йe’джуджe уe мe’джуджe муфсидунe фил aрдъ фe хeл нeдж’aлу лeкe хaрджeн aла eн тeдж’aлe бeйнeна уe бeйнeхум сeдда(сeддeн).
Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж сеят развала по земята. Да ти дадем ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?” (94)

18/ал-Кахф-95: Калe ма мeккeнни фихи рaбби хaйрун фe eинуни би куууeтин eдж’aл бeйнeкум уe бeйнeхум рeдма(рeдмeн).
Рече (Зу-л-Карнайн): “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! (95)

18/ал-Кахф-96: Aтуни зубeрeл хaдид(хaдиди), хaтта иза сауа бeйнeс сaдaфeйни калeнфуху, хaтта иза джeaлeху нарeн калe атуни уфриг aлeйхи кътра(кътрeн).
Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” (96)

18/ал-Кахф-97: Фeмeстау eн язхeруху уe мeстeтау лeху нaкба(нaкбeн).
И нито ще могат да я изкатерят, нито ще могат да я пробият. (97)