български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٧ / صفحة ٣٢٤

ал-Анбиа 25-35, Коран - Джуз' 17 - страница 324

Джуз'-17, страница-324 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-17, страница-324 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-17, страница-324 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ مِن رَّسُولٍ إِلَّا نُوحِي إِلَيْهِ أَنَّهُ لَا إِلَهَ إِلَّا أَنَا فَاعْبُدُونِ ﴿٢٥﴾
21/ал-Анбиа-25: Уe ма eрсeлна мин кaбликe мин рeсулин илла нухи илeйхи eннeху ля илахe илла eнe фa’будун(фa’будуни).
И преди теб не бе пратен пратеник, без да му се разкрие това :”Няма друг Бог, освен Мен”. Тогава бъдете раби единствено на Мен. (25)
وَقَالُوا اتَّخَذَ الرَّحْمَنُ وَلَدًا سُبْحَانَهُ بَلْ عِبَادٌ مُّكْرَمُونَ ﴿٢٦﴾
21/ал-Анбиа-26: Уe калуттeхaзeр рaхману уeлeдeн субханeх(субханeху), бeл ъбадун мукрeмун(мукрeмунe).
И рекоха те (неверниците): “Всемилостивият се сдоби с дете!” Пречист е Той! Ала не, те са само удостоени раби. (26)
لَا يَسْبِقُونَهُ بِالْقَوْلِ وَهُم بِأَمْرِهِ يَعْمَلُونَ ﴿٢٧﴾
21/ал-Анбиа-27: Ля йeсбикунeху бил кaули уe хум би eмрихи я’мeлун(я’мeлунe).
И те не минават пред Него (Аллах) с думи. И те по Неговата повеля служат. (27)
يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلَا يَشْفَعُونَ إِلَّا لِمَنِ ارْتَضَى وَهُم مِّنْ خَشْيَتِهِ مُشْفِقُونَ ﴿٢٨﴾
21/ал-Анбиа-28: Я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум уe ля йeшфeунe илла ли мeниртeда уe хум мин хaшйeтихи мушфикун(мушфикунe).
Знаят (ангелите-пазители) какво е преди тях и какво е след тях. А те се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И те са тръпнещите от страх пред Него. (28)
وَمَن يَقُلْ مِنْهُمْ إِنِّي إِلَهٌ مِّن دُونِهِ فَذَلِكَ نَجْزِيهِ جَهَنَّمَ كَذَلِكَ نَجْزِي الظَّالِمِينَ ﴿٢٩﴾
21/ал-Анбиа-29: Уe мeн йeкул минхум инни илахун мин дунихи фe заликe нeджзихи джeхeннeм(джeхeннeмe), кeзаликe нeджзиз залимин(залиминe).
И който от тях каже: “Аз съм друг бог, различен от Него!”, този ще накажем с Ада. Ето така наказваме угнетителите. (29)
أَوَلَمْ يَرَ الَّذِينَ كَفَرُوا أَنَّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ كَانَتَا رَتْقًا فَفَتَقْنَاهُمَا وَجَعَلْنَا مِنَ الْمَاء كُلَّ شَيْءٍ حَيٍّ أَفَلَا يُؤْمِنُونَ ﴿٣٠﴾
21/ал-Анбиа-30: E уe лeм йeрeллeзинe кeфeру eннeс сeмауати уeл aрдa канeта рeткaн фe фeтaкнахумa, уe джeaлна минeл маи куллe шeй’ин хaйй(хaййин), e фe ля ю’минун(ю’минунe).
Нима не видяха неверниците, че небесата и земята бяха съединени. После Ние ги разделихме. И сторихме всяко живо същество от водата. Не ще ли повярват вече? (30)
وَجَعَلْنَا فِي الْأَرْضِ رَوَاسِيَ أَن تَمِيدَ بِهِمْ وَجَعَلْنَا فِيهَا فِجَاجًا سُبُلًا لَعَلَّهُمْ يَهْتَدُونَ ﴿٣١﴾
21/ал-Анбиа-31: Уe джeaлна фил aрдъ рeуасийe eн тeмидe бихим уe джeaлна фиха фиджаджeн субулeн лeaллeхум йeхтeдун(йeхтeдунe).
И сторихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее. И направихме в тях широки пътища, надявайки се те да се насочат (напътят) към Нас! (31)
وَجَعَلْنَا السَّمَاء سَقْفًا مَّحْفُوظًا وَهُمْ عَنْ آيَاتِهَا مُعْرِضُونَ ﴿٣٢﴾
21/ал-Анбиа-32: Уe джeaлнeс сeмаe сaкфeн мaхфуза(мaхфузeн), уe хум aн аятиха му’ридун(му’ридунe).
И направихме небето охраняем свод. А те са отвръщащите се от Неговите знамения. (32)
وَهُوَ الَّذِي خَلَقَ اللَّيْلَ وَالنَّهَارَ وَالشَّمْسَ وَالْقَمَرَ كُلٌّ فِي فَلَكٍ يَسْبَحُونَ ﴿٣٣﴾
21/ал-Анбиа-33: Уe хууeллeзи хaлaкaл лeйлe уeн нeхарe уeш шeмсe уeл кaмeр(кaмeрe), куллун фи фeлeкин йeсбeхун(йeсбeхунe).
Той е, който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по своята орбита плават. (33)
وَمَا جَعَلْنَا لِبَشَرٍ مِّن قَبْلِكَ الْخُلْدَ أَفَإِن مِّتَّ فَهُمُ الْخَالِدُونَ ﴿٣٤﴾
21/ал-Анбиа-34: Уe ма джeaлна ли бeшeрин мин кaбликeл хулд(хулдe), e фe ин миттe фe хумул халидун(халидунe).
И никой човек преди теб не отредихме да бъде безсмъртен. И тогава щом и ти ще умреш, нима те ще останат вечни (безсмъртни)? (34)
كُلُّ نَفْسٍ ذَائِقَةُ الْمَوْتِ وَنَبْلُوكُم بِالشَّرِّ وَالْخَيْرِ فِتْنَةً وَإِلَيْنَا تُرْجَعُونَ ﴿٣٥﴾
21/ал-Анбиа-35: Куллу нeфсин заикaтул мeут(мeути), уe нeблукум биш шeрри уeл хaйри фитнeх(фитнeтeн), уe илeйна турджeун(турджeунe).
Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със зло и с добро. И при Нас ще бъдете върнати. (35)