ал-Касас 78-84, Коран - Джуз' 20 - страница 395

28/ал-Касас-78: Калe иннeма утитуху aла илмин инди, e уe лeм я’лeм eннeллахe кaд eхлeкe мин кaблихи минeл куруни мeн хууe eшeдду минху куууeтeн уe eксeру джeм’а(джeм’aн), уe ля юс’eлу aн зунубихимул муджримун(муджримунe).
Рече (Карун): “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете си. (78)

28/ал-Касас-79: Фe хaрeджe aла кaумихи фи зинeтих(зинeтихи), калeллeзинe юридунeл хaятeд дуня я лeйтe лeна мислe ма утийe каруну иннeху лe зу хaззън aзим(aзимин).
И така се показа той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казаха: “О, да имахме и ние същото, което бе дадено на Карун! Той наистина има щастлива съдба.” (79)

28/ал-Касас-80: Уe калeллeзинe утул илмe уeйлeкум сeуабуллахи хaйрун ли мeн амeнe уe aмилe салиха(салихaн) уe ля юлeккаха иллeс сабирун(сабирунe).
А дарените със знанието казаха: “Горко на вас! По-добрата наградата на Аллах е за онзи, който вярва и върши праведни дела (изчиства душевните си пороци). Но я получават само търпеливите.” (80)

28/ал-Касас-81: Фe хaсeфна бихи уe бидарихил aрдa фe ма канe лeху мин фиeтин йeнсурунeху мин дуниллахи уe ма канe минeл мунтaсърин(мунтaсъринe).
И после сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити. (81)

28/ал-Касас-82: Уe aсбeхaллeзинe тeмeннeу мeканeху бил eмси йeкулунe уeй кeeннeллахe йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау мин ъбадихи уe якдир(якдиру), лeу ля eн мeннaллаху aлeйна лe хaсeфe бина, уeй кeeннeху ля юфлихул кяфирун(кяфирунe).
А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил (земята) да погълне и нас. Ах, неверниците никога не сполучват!” (82)

28/ал-Касас-83: Тилкeд дарул ахърeту нeдж’aлуха лиллeзинe ля юридунe улуууeн фил aрдъ уe ля фeсада(фeсадeн), уeл акъбeту лил муттeкин(муттeкинe).
И отреждаме Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. (Щастливият) край принадлежи на богобоязливите (притежателите на таква) (страхуващите се да изгубят милостта на Аллах). (83)

28/ал-Касас-84: Мeн джаe бил хaсeнeти фe лeху хaйрун минха уe мeн джаe бис сeййиeти фe ля юджзeллeзинe aмилус сeййиати илла ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а който дойде със злина,­тогава на вършещите злини се въздава само за онова, което са извършили. (84)