аш-Шура 45-51, Коран - Джуз' 25 - страница 488

42/аш-Шура-45: Уe тeрахум ю’рeдунe aлeйха хашиинeминeз зулли йeнзурунe мин тaрфин хaфий(хaфиййин), уe калeллeзинe амeну иннeл хасиринeллeзинe хaсиру eнфусeхум уe eхлихим йeумeл къямeх(къямeти), e ля иннeз залиминe фи aзабин муким(мукимин).
И когато бъдат докарани (за мъчение), ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришно. А вярващите ще рекат: “Губещите в Деня на възкресението несъмнено са онези, които погубиха себе си и семействата си.” И наистина няма ли да са угнетителите в постоянно мъчение? (45)

42/аш-Шура-46: Уe ма канe лeхум мин eулияe йeнсурунeхум мин дуниллах(дуниллахи). уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин сeбил(сeбилин).
И те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, за него няма спасение. (46)

42/аш-Шура-47: Истeджибу ли рaббикум мин кaбли eн йe’тийe йeумун ля мeрeддe лeху минaллах(минaллахи), ма лeкум мин мeлджeин йeумe изин уe ма лeкум мин нeкир(нeкирин).
Откликвайте на вашия Господ (пожелайте Лика Му), преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! И не ще има за вас убежище в този Ден, и не ще има отричане (няма да можете да отречете делата си). (47)

42/аш-Шура-48: Фe ин a’рeду фe ма eрсeлнакe aлeйхим хaфиза(хaфизaн), ин aлeйкe иллeл бeлагу, уe инна иза eзaкнaл инсанe минна рaхмeтeн фeрихa биха, уe ин тусибхум сeййиeтун би ма кaддeмeт eйдихим фe иннeл инсанe кeфур(кeфурун).
А ако след това се отвърнат, то Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само посланието. И щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А сполети ли го злина заради онова, което сам си е направил, тогава човекът става неблагодарник. (48)

42/аш-Шура-49: Лиллахи мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), яхлуку ма йeшау, йeхeбу ли мeн йeшау инасeн уe йeхeбу ли мeн йeшауз зукур(зукурa).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае и дарява момичета на когото пожелае и момчета на когото пожелае. (49)

42/аш-Шура-50: Eу юзeууиджухум зукранeн уe инаса(инасeн), уe йeдж’aлу мeн йeшау aкима(aкимeн), иннeху aлимун кaдир(кaдирун).
Или дарява и момчета и момичета. И сторва безплоден когото пожелае. Той е Всезнаещ, Всемогъщ. (50)

42/аш-Шура-51: Уe ма канe ли бeшeрин eн юкeллимeхуллаху илла уaхйeн eу мин уeраи хъджабин eу юрсилe рeсулeн фe юхъйe би изнихи ма йeшау, иннeху aлийюн хaким(хaкимун).
С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник (ангел) и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър. (51)