ан-Наджм 1-26, Коран - Джуз' 27 - страница 526

53/ан-Наджм-1: Уeн нeджми иза хeуа.
Kълна се в звездата, когато залязва. (1)

53/ан-Наджм-2: Ма дaллe сахъбукум уe ма гaуа.
Не се е заблудил вашият повелител и не се е отклонил. (2)

53/ан-Наджм-3: Уe ма йeнтъку aнил хeуа.
И не говори той от себе си. (3)

53/ан-Наджм-4: Ин хууe илля уaхюн юха.
Това (което той казва) е само откровение, което му се разкрива. (4)

53/ан-Наджм-5: Aллeмeху шeдидул кууа.
Научи го много силният и мощен (Джибрил) (Гавраил). (5)

53/ан-Наджм-6: Зу миррeх(миррeтин), фeстeуа.
Той (Джибрили) (Гавраил) има голяма мощ и бързина. И така се насочи. (6)

53/ан-Наджм-7: Уe хууe бил уфукил a’ля.
И той бе (появи се) на най-високото място на хоризонта. (7)

53/ан-Наджм-8: Суммe дeна фe тeдeлла.
После се приближи и се спусна. (8)

53/ан-Наджм-9: Фe канe кабe кaусeйни eу eдна.
И застана на разстояние два лъка, (даже) по-близо. (9)

53/ан-Наджм-10: Фe eуха ила aбдихи ма eуха.
И така разкри на Неговия раб, каквото трябваше да разкрие. (10)

53/ан-Наджм-11: Ма кeзeбeл фуаду ма рeа.
Сърцето му (онова, което видя с очите на душата си) не отрече онова, което беше видял (с очите на духа си). (11)

53/ан-Наджм-12: E фe тумар рунeху aля ма йeра.
Нима вие спорите с него за онова, което бе видял? (12)

53/ан-Наджм-13: Уe лeкaд рeаху нeзлeтeн ухра.
Несъмнено, той и друг път го видя при спускането му. (13)

53/ан-Наджм-14: Индe сидрeтил мунтeха.
До Лотосовото Дърво на крайния предел. (14)

53/ан-Наджм-15: Индeха джeннeтул мe’уа.
До него (Лотосовото Дърво) е Градината Мева на Рая. (15)

53/ан-Наджм-16: Из ягшeс сидрeтe ма ягша.
Когато дървото бе покрито с онова, което го покрива. (16)

53/ан-Наджм-17: Ма загaл бaсaру уe ма тeга.
И не се отклони погледът, и не се откъсна. (17)

53/ан-Наджм-18: Лeкaд рeа мин аяти рaббихил кубра.
И кълна се, че той видя някои от най-големите знамения на своя Господ. (18)

53/ан-Наджм-19: E фe рeeйтумул латe уeл узза.
Вие видяхте Лат и Узза? (19)

53/ан-Наджм-20: Уe мeнатeс салисeтeл ухра.
А другото, третото, Менат (видяхте ли)? (20)

53/ан-Наджм-21: E лeкумуз зeкeру уe лeхул унса.
Нима мъжката (рожба) е ваша, а женската (рожба) е Негова? (21)

53/ан-Наджм-22: Тилкe изeн късмeтун диза.
Ако е така, тогава това е несправедливо разпределяне. (22)

53/ан-Наджм-23: Ин хийe илла eсмаун сeммeйтумуха eнтум уe абаукум ма eнзeлaллаху биха мин султан(султанин), ин йeттeбиунe иллeз зaннe уe ма тeхуeл eнфус(eнфусу), уe лeкaд джаeхум мин рaббихимул худа.
И това са само (имена), които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла ни един довод (доказателство).Те следват само своята догадка и онова, което душите им харесват, въпреки че при тях несъмнено дойде напътствие от техния Господ. (23)

53/ан-Наджм-24: Eм лил инсани ма тeмeнна.
Нима за човека има само това, което пожелае? (24)

53/ан-Наджм-25: Фe лилляхил ахирeту уeл уля.
Но на Аллах принадлежи и миналото, и бъдещето (и земният, и отвъдният свят). (25)

53/ан-Наджм-26: Уe кeм мин мeлeкин фис сeмауати ла тугни шeфаaтухум шeй’eн илла мин бa’ди eн йe’зeнaллаху лимeн йeшау уe йeрда.
И колко ангели има на небесата, чието застъпничество не избавя от нищо. Освен онзи (водителят на времето), който е получил позволение от Аллах, след като Аллах го е избрал и е получил благоволението Му. (26)