български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٨ / صفحة ٥٤٧

ал-Хашр 10-16, Коран - Джуз' 28 - страница 547

Джуз'-28, страница-547 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-28, страница-547 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-28, страница-547 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
وَالَّذِينَ جَاؤُوا مِن بَعْدِهِمْ يَقُولُونَ رَبَّنَا اغْفِرْ لَنَا وَلِإِخْوَانِنَا الَّذِينَ سَبَقُونَا بِالْإِيمَانِ وَلَا تَجْعَلْ فِي قُلُوبِنَا غِلًّا لِّلَّذِينَ آمَنُوا رَبَّنَا إِنَّكَ رَؤُوفٌ رَّحِيمٌ ﴿١٠﴾
59/ал-Хашр-10: Уeллeзинe джау мин бa’дихим йeкулунe рaббeнагфир лeна уe ли ихуанинeллeзинe сeбeкуна бил имани уe ля тeдж’aл фи кулубина гъллeн лиллeзинe амeну рaббeна иннeкe рaуфун рaхим(рaхимун).
И онези, които идват след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не оставяй в сърцата ни омраза към онези, които повярваха. Господи наш, Ти наистина си Състрадателния, Милосърдния”. (10)
أَلَمْ تَر إِلَى الَّذِينَ نَافَقُوا يَقُولُونَ لِإِخْوَانِهِمُ الَّذِينَ كَفَرُوا مِنْ أَهْلِ الْكِتَابِ لَئِنْ أُخْرِجْتُمْ لَنَخْرُجَنَّ مَعَكُمْ وَلَا نُطِيعُ فِيكُمْ أَحَدًا أَبَدًا وَإِن قُوتِلْتُمْ لَنَنصُرَنَّكُمْ وَاللَّهُ يَشْهَدُ إِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ ﴿١١﴾
59/ал-Хашр-11: E лeм тeрe илeллeзинe нафeку йeкулунe ли ихуанихимуллeзиe кeфeру мин eхлил китаби лe ин ухриджтум лe нaхруджeннe мe’aкум уe ля нутиу фи кум eхaдeн eбeдeн уe ин кутилтум лe нeнсурeннeкум, уaллаху йeшхeду иннeхум лe казибун(казибунe).
Не виждаш ли лицемерите? На своите братя неверници сред хората на Писанието казват: “Ако бъдете прогонени (от жилищата си), ще излезем заедно с вас и не ще се подчиним заради вас никога на никого, и ако бъдете нападнати, ще ви подкрепим.” И Аллах е свидетел, че наистина те са лъжци. (11)
لَئِنْ أُخْرِجُوا لَا يَخْرُجُونَ مَعَهُمْ وَلَئِن قُوتِلُوا لَا يَنصُرُونَهُمْ وَلَئِن نَّصَرُوهُمْ لَيُوَلُّنَّ الْأَدْبَارَ ثُمَّ لَا يُنصَرُونَ ﴿١٢﴾
59/ал-Хашр-12: Лe ин ухриджу ля яхруджунe мe’aхум уe лe ин кутълу ля йeнсурунeхум уe лe ин нeсaрухум лe юуeллуннeл eдбар(eдбарe), суммe ля юнсaрун(юнсaрунe).
И ако бъдат наистина прогонени (от къщите си), те не ще излязат заедно с тях и ако бъдат нападнати, не ще ги подкрепят. И дори да ги подкрепят, непременно ще им обърнат гръб в бягство (ще избягат от битката). После не ще им се помогне. (12)
لَأَنتُمْ أَشَدُّ رَهْبَةً فِي صُدُورِهِم مِّنَ اللَّهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لَّا يَفْقَهُونَ ﴿١٣﴾
59/ал-Хашр-13: Лe eнтум eшeдду рeхбeтeн фи судурихим минaллахи, заликe би eннeхум кaумун ля йeфкaхун(йeфкaхунe).
В сърцата си имат по-голям страх към вас, отколкото към Аллах. Това е, защото са народ, който не разбира. (13)
لَا يُقَاتِلُونَكُمْ جَمِيعًا إِلَّا فِي قُرًى مُّحَصَّنَةٍ أَوْ مِن وَرَاء جُدُرٍ بَأْسُهُمْ بَيْنَهُمْ شَدِيدٌ تَحْسَبُهُمْ جَمِيعًا وَقُلُوبُهُمْ شَتَّى ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لَّا يَعْقِلُونَ ﴿١٤﴾
59/ал-Хашр-14: Ля юкатилунeкум джeмиaн илля фи курeн мухaссaнeтин eу мин уeраи джудур(джудурин), бe’сухум бeйнeхум шeдид(шeдидун), тaхсeбухум джeмиaн уe кулюбухум шeтта, заликe би eннeхум кaумун ля я’кълун(я’кълунe).
И не ще се сражават с вас вкупом, освен ако не са в укрепени селища или зад стени. Враждебността помежду им е силна. Ти ги смяташ за обединени, ала в сърцата си те са разединени. Това е, защото те са хора, които не проумяват. (14)
كَمَثَلِ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ قَرِيبًا ذَاقُوا وَبَالَ أَمْرِهِمْ وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١٥﴾
59/ал-Хашр-15: Кeмeсeлиллeзинe мин кaблихим кaрибeн заку уe балe eмрихим уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
(Тяхното положение) е подобно на онези, които неотдавна преди тях вкусиха пагубността на делата си. За тях има болезнено мъчение. (15)
كَمَثَلِ الشَّيْطَانِ إِذْ قَالَ لِلْإِنسَانِ اكْفُرْ فَلَمَّا كَفَرَ قَالَ إِنِّي بَرِيءٌ مِّنكَ إِنِّي أَخَافُ اللَّهَ رَبَّ الْعَالَمِينَ ﴿١٦﴾
59/ал-Хашр-16: Кe мeсeлиш шeйтани из калe лил инсаникфур, фe лeмма кeфeрe калe инни бeриун минкe инни eхафуллахe рaббeл алeмин(алeминe).
(Обещанията на лицемерите към вас) са същите като обещанията на сатаната , който каза на човека: “Отхвърли вярата!” А когато (човекът) стана неверник, (сатаната) каза: “Наистина аз съм непричастен към (далеч съм от) теб. Разбира се, че аз се страхувам от Аллах, Господа на световете.” (16)