български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٨ / صفحة ٥٤٦

ал-Хашр 4-9, Коран - Джуз' 28 - страница 546

Джуз'-28, страница-546 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-28, страница-546 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-28, страница-546 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ شَاقُّوا اللَّهَ وَرَسُولَهُ وَمَن يُشَاقِّ اللَّهَ فَإِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿٤﴾
59/ал-Хашр-4: Заликe би eннeхум ша aккуллахe уe рeсулeх(рeсулeху), уe мeн юша aккъллахe фe иннaллахe шeдидул икаб(икаби).
Това е, защото се противяха на Аллах и на Неговия Пратеник. А който се противи на Аллах, тогава несъмнено Аллах е строг в наказанието. (4)
مَا قَطَعْتُم مِّن لِّينَةٍ أَوْ تَرَكْتُمُوهَا قَائِمَةً عَلَى أُصُولِهَا فَبِإِذْنِ اللَّهِ وَلِيُخْزِيَ الْفَاسِقِينَ ﴿٥﴾
59/ал-Хашр-5: Ма кaтa’тум мин линeтин eу тeрeктумуха каимeтeн aла усулиха фe би изниллахи уe ли юхзийeл фасикин(фасикинe).
Фурмите, които отсичате идругите, които оставяте изправени върху корените, всичко това става с позволението на Аллах и е за да бъдат нечестивците (отвърналите се) опозорени. (5)
وَمَا أَفَاء اللَّهُ عَلَى رَسُولِهِ مِنْهُمْ فَمَا أَوْجَفْتُمْ عَلَيْهِ مِنْ خَيْلٍ وَلَا رِكَابٍ وَلَكِنَّ اللَّهَ يُسَلِّطُ رُسُلَهُ عَلَى مَن يَشَاء وَاللَّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٦﴾
59/ал-Хашр-6: Уe ма eфа aллаху aла рeсулихи минхум фe ма eуджeфтум aлeйхи мин хaйлин уe ля рикабин уe лакиннaллахe юсaллиту русулeху aля мeн йeшау, уaллаху aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
За онова (от техните имоти), което Аллах дари на Своя Пратеник (придобитото без война), вие не препускахте нито на коне, нито на камили (не воювахте). Аллах дава власт на Своите пратеници над когото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила. (6)
مَّا أَفَاء اللَّهُ عَلَى رَسُولِهِ مِنْ أَهْلِ الْقُرَى فَلِلَّهِ وَلِلرَّسُولِ وَلِذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَابْنِ السَّبِيلِ كَيْ لَا يَكُونَ دُولَةً بَيْنَ الْأَغْنِيَاء مِنكُمْ وَمَا آتَاكُمُ الرَّسُولُ فَخُذُوهُ وَمَا نَهَاكُمْ عَنْهُ فَانتَهُوا وَاتَّقُوا اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿٧﴾
59/ал-Хашр-7: Ма ефа аллаху аля ресулихи мин ехли кура фе лиллахи уе лир ресули уе лизил курба уел йетема уел месакини уебнис себили кеъ ля йекуне дулетен бейнел агнияи минкум, уе ма атакумур ресулу фе хузуху уе ма нехакум анху фентеху, уеттекуллах(уеттекуллахе), инналлахе шедидул икаб(икаби).
Онова, което Аллах дари на Своя Пратеник от (имотите на) жителите на онова селище (придобитото без война), принадлежи на Аллах и на Пратеника Му, и на близките му, и на сираците, и нуждаещите се, и на пътниците. Това е, за да не бъде (богатство) в обръщение сред заможните измежду вас. И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бъдете притежатели на таква към Аллах (бойте се да не изгубите милостта Му)! Аллах наистина е строг в наказанието. (7)
لِلْفُقَرَاء الْمُهَاجِرِينَ الَّذِينَ أُخْرِجُوا مِن دِيارِهِمْ وَأَمْوَالِهِمْ يَبْتَغُونَ فَضْلًا مِّنَ اللَّهِ وَرِضْوَانًا وَيَنصُرُونَ اللَّهَ وَرَسُولَهُ أُوْلَئِكَ هُمُ الصَّادِقُونَ ﴿٨﴾
59/ал-Хашр-8: Лил фукaраил мухаджиринeллeзинe ухриджу мин диярихим уe eмуалихим йeбтeгунe фaдлeн минaллахи уe ръдуанeн уe йeнсурунaллахe уe рeсулeх(рeсулeху), уляикe хумус садикун(садикунe).
(Дарът) е за преселилите се бедняци, които бяха прогонени от домовете и имотите си. Те търсят благодат и благоволение от Аллах и помагат на Аллах и на Неговия Пратеник. Именно те са верните. (8)
وَالَّذِينَ تَبَوَّؤُوا الدَّارَ وَالْإِيمَانَ مِن قَبْلِهِمْ يُحِبُّونَ مَنْ هَاجَرَ إِلَيْهِمْ وَلَا يَجِدُونَ فِي صُدُورِهِمْ حَاجَةً مِّمَّا أُوتُوا وَيُؤْثِرُونَ عَلَى أَنفُسِهِمْ وَلَوْ كَانَ بِهِمْ خَصَاصَةٌ وَمَن يُوقَ شُحَّ نَفْسِهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ ﴿٩﴾
59/ал-Хашр-9: Уеллезине тебеууеуд даре уел имане мин каблихим юхиббуне мен хаджере илеъхим уе ля йеджидуне фи судурихим хаджетен мимма уту уе ю'сируне аля енфусихим уе леу кане бихим хасасах(хасасатун), уе мен юка шухха нефсихи фе уляике хумул муфлихун(муфлихуне).
Онези, които преди тях бяха приели (Медина) като дом и вярата беше направила място в сърцата им, обичат онези, които се преселват при тях. И не усещат в сърцата си завист за онова, което им се дарява, дори и те самите да са в нужда; дават им предимство, държат ги над своите нужди. Онези, които се опазят от скъперничеството на душите си, те са сполучилите. (9)