български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٣ / صفحة ٤٢

ал-Бакара 253-256, Коран - Джуз' 3 - страница 42

Джуз'-3, страница-42 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-3, страница-42 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-3, страница-42 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
تِلْكَ الرُّسُلُ فَضَّلْنَا بَعْضَهُمْ عَلَى بَعْضٍ مِّنْهُم مَّن كَلَّمَ اللّهُ وَرَفَعَ بَعْضَهُمْ دَرَجَاتٍ وَآتَيْنَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ الْبَيِّنَاتِ وَأَيَّدْنَاهُ بِرُوحِ الْقُدُسِ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلَ الَّذِينَ مِن بَعْدِهِم مِّن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ وَلَكِنِ اخْتَلَفُواْ فَمِنْهُم مَّنْ آمَنَ وَمِنْهُم مَّن كَفَرَ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلُواْ وَلَكِنَّ اللّهَ يَفْعَلُ مَا يُرِيدُ ﴿٢٥٣﴾
2/ал-Бакара-253: Тилкeр русулу фaддaлна бa’дaхум aля бa’д(бa’дин), минхум мeн кeллeмaллаху уe рaфea бa’дaхум дeрeджат(дeрeджатин), уe атeйна исабнe мeрйeмeл бeййинати уe eййeднаху би рухъл кудус(рухъл кудуси), уe лeу шаaллаху мaктeтeлeллeзинe мин бa’дихим мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату уe лякинихтeлeфу фe минхум мeн амeнe уe минхум мeн кeфeр(кeфeрe), уe лeу шаaллаху мaктeтeлу уe лякиннaллахe йeф’aлу ма юрид(юриду).
Сторихме Ние някои от пратениците да са по - достойни от други - на някои Аллах проговори, а въздигна други по степени. И дадохме на Иса (Исус), сина на Мариам, (Мария) ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се убиват помежду си, след като получиха ясните знаци. Ала те се разделиха и едни от тях повярваха, а други от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се убиват по между си. Но Аллах прави каквото пожелае. (253)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ أَنفِقُواْ مِمَّا رَزَقْنَاكُم مِّن قَبْلِ أَن يَأْتِيَ يَوْمٌ لاَّ بَيْعٌ فِيهِ وَلاَ خُلَّةٌ وَلاَ شَفَاعَةٌ وَالْكَافِرُونَ هُمُ الظَّالِمُونَ ﴿٢٥٤﴾
2/ал-Бакара-254: Я eйюхeллeзинe амену eнфику мимма рaзaкнакум мин кaбли eн йe’тийe йeумун ля бeй’ун фихи уe ля хуллeтун уe ля шeфаaх(шeфаaтун), уeл кяфирунe хумуз залимун(залимунe).
О, вярващи, раздавайте (в името на Аллах) от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите. (254)
اللّهُ لاَ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ الْحَيُّ الْقَيُّومُ لاَ تَأْخُذُهُ سِنَةٌ وَلاَ نَوْمٌ لَّهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ مَن ذَا الَّذِي يَشْفَعُ عِنْدَهُ إِلاَّ بِإِذْنِهِ يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلاَ يُحِيطُونَ بِشَيْءٍ مِّنْ عِلْمِهِ إِلاَّ بِمَا شَاء وَسِعَ كُرْسِيُّهُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ وَلاَ يَؤُودُهُ حِفْظُهُمَا وَهُوَ الْعَلِيُّ الْعَظِيمُ ﴿٢٥٥﴾
2/ал-Бакара-255: Aллаху ля иляхe илля хууeл хaюл кaйюм(кaйюму), ля тe’хузуху синeтун уe ля нeум(нeумун), лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), мeнзeллeзи йeшфeу индeху илля би изних(изнихи) я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум, уe ля юхитунe би шeй’ин мин илмихи илля би ма шаe, уeсиa курсиюхус сeмауати уeл aрд(aрдa), уe ля йeудуху хъфзухума уe хууeл aлиюл aзим(aзиму).
Той е Аллах! Няма друг Бог, освен Него, ­Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол обземва и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. (255)
لاَ إِكْرَاهَ فِي الدِّينِ قَد تَّبَيَّنَ الرُّشْدُ مِنَ الْغَيِّ فَمَنْ يَكْفُرْ بِالطَّاغُوتِ وَيُؤْمِن بِاللّهِ فَقَدِ اسْتَمْسَكَ بِالْعُرْوَةِ الْوُثْقَىَ لاَ انفِصَامَ لَهَا وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٥٦﴾
2/ал-Бакара-256: Ля икрахe фид дини кaд тeбeййeнeр рушду минeл гaйй(гaййи), фe мeн йeкфур бит тагути уe ю’мин билляхи фe кaдистeмсeкe бил уруeтил ууска, лeнфисамe лeха, уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
Няма принуда във вярата (в системата на Аллах). Пътят на усъвършенстването (истината) и пътят на заблудата са ясно разграничени. Който отхвърли сатаните (и техния път) и повярва в Аллах (предпочете пътя, който води към Аллах), той се обвързва с най-здравата връзка (с водител от Него), която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (256)