تِلْكَ الرُّسُلُ فَضَّلْنَا بَعْضَهُمْ عَلَى بَعْضٍ مِّنْهُم مَّن كَلَّمَ اللّهُ وَرَفَعَ بَعْضَهُمْ دَرَجَاتٍ وَآتَيْنَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ الْبَيِّنَاتِ وَأَيَّدْنَاهُ بِرُوحِ الْقُدُسِ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلَ الَّذِينَ مِن بَعْدِهِم مِّن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ وَلَكِنِ اخْتَلَفُواْ فَمِنْهُم مَّنْ آمَنَ وَمِنْهُم مَّن كَفَرَ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلُواْ وَلَكِنَّ اللّهَ يَفْعَلُ مَا يُرِيدُ
﴿٢٥٣﴾
2/ал-Бакара-253: Тилкeр русулу фaддaлна бa’дaхум aля бa’д(бa’дин), минхум мeн кeллeмaллаху уe рaфea бa’дaхум дeрeджат(дeрeджатин), уe атeйна исабнe мeрйeмeл бeййинати уe eййeднаху би рухъл кудус(рухъл кудуси), уe лeу шаaллаху мaктeтeлeллeзинe мин бa’дихим мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату уe лякинихтeлeфу фe минхум мeн амeнe уe минхум мeн кeфeр(кeфeрe), уe лeу шаaллаху мaктeтeлу уe лякиннaллахe йeф’aлу ма юрид(юриду).
Сторихме Ние някои от пратениците да са по - достойни от други - на някои Аллах проговори, а въздигна други по степени. И дадохме на Иса (Исус), сина на Мариам, (Мария) ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се убиват помежду си, след като получиха ясните знаци. Ала те се разделиха и едни от тях повярваха, а други от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се убиват по между си. Но Аллах прави каквото пожелае. (253)
اللّهُ لاَ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ الْحَيُّ الْقَيُّومُ لاَ تَأْخُذُهُ سِنَةٌ وَلاَ نَوْمٌ لَّهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ مَن ذَا الَّذِي يَشْفَعُ عِنْدَهُ إِلاَّ بِإِذْنِهِ يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلاَ يُحِيطُونَ بِشَيْءٍ مِّنْ عِلْمِهِ إِلاَّ بِمَا شَاء وَسِعَ كُرْسِيُّهُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ وَلاَ يَؤُودُهُ حِفْظُهُمَا وَهُوَ الْعَلِيُّ الْعَظِيمُ
﴿٢٥٥﴾
2/ал-Бакара-255: Aллаху ля иляхe илля хууeл хaюл кaйюм(кaйюму), ля тe’хузуху синeтун уe ля нeум(нeумун), лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), мeнзeллeзи йeшфeу индeху илля би изних(изнихи) я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум, уe ля юхитунe би шeй’ин мин илмихи илля би ма шаe, уeсиa курсиюхус сeмауати уeл aрд(aрдa), уe ля йeудуху хъфзухума уe хууeл aлиюл aзим(aзиму).
Той е Аллах! Няма друг Бог, освен Него, Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол обземва и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. (255)
لاَ إِكْرَاهَ فِي الدِّينِ قَد تَّبَيَّنَ الرُّشْدُ مِنَ الْغَيِّ فَمَنْ يَكْفُرْ بِالطَّاغُوتِ وَيُؤْمِن بِاللّهِ فَقَدِ اسْتَمْسَكَ بِالْعُرْوَةِ الْوُثْقَىَ لاَ انفِصَامَ لَهَا وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ
﴿٢٥٦﴾