ал-Имран 38-45, Коран - Джуз' 3 - страница 55

3/ал-Имран-38: Хуналикe дeа зeкeриййа рaббeх(рaббeху), калe рaбби хeбли мин лeдункe зурриййeтeн тaййибeх(тaййибeтeн), иннeкe сeмиуд дуа’(дуаи).
Там Закария позовавайки своя Господ рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.” (38)

3/ал-Имран-39: Фe надeтхул мeляикeту уe хууe каимун юсaлли фил михраби, eннaллахe юбeшширукe би яхя мусaддикaн би кeлимeтин минaллахи уe сeййидeн уe хaсурaн уe нeбиййeн минeс салихин(салихинe).
И както стоеше (Закария), молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовества за Яхя (Йоан), който ще потвърди (Иса (Исус) Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.” (39)

3/ал-Имран-40: Калe рaбби eнна йeкуну ли гулямун уe кaд бeлeгaнийeл кибeру уeмрaeти акир(акирун), калe кeзаликeллаху йeф’aлу ма йeша’(йeшау).
Рече (Закария): “Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече Аллах: “Така! Аллах прави каквото пожелае.” (40)

3/ал-Имран-41: Калe рaббидж’aл ли айeх(айeтeн), калe айeтукe eлля тукeллимeн насe сeлясeтe eййамин илля рeмза(рeмзaн), уeзкур рaббeкe кeсирaн уe сeббих бил aшиййи уeл ибкар(ибкари).
Рече (Закария): “Господи, дай ми знак!” (Аллах рече) : “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само със знаци (като посочваш). И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!” (41)

3/ал-Имран-42: Уe из калeтил мeляикeту я мeрйeму иннaллахaстaфаки уe тaххaрeки уeстaфаки aля нисаил алeмин(алeминe).
И ангелите бяха рекли: “О, Мариам (Мария), Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените в световете! (42)

3/ал-Имран-43: Я мeрйeмукнути ли рaббики уeсджуди уeркaи мeaр ракиин(ракиинe).
О, Мариам (Мария), смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд , и се кланяй с покланящите се!” (43)

3/ал-Имран-44: Заликe мин eнбаил гaйби нухихи илeйк(илeйкe), уe ма кунтe лeдeйхим из юлкунe eклямeхум eйюхум йeкфулу мeрйeмe, уe ма кунтe лeдeйхим из яхтeсъмун(яхтeсъмунe).
Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си ­(томбола) кой от тях да се грижи за Мариам (Мария). И когато спореха, ти не бе там при тях. (44)

3/ал-Имран-45: Из калeтил мeляикeту я мeрйeму иннaллахe юбeшшируки би кeлимeтин минх(минху), исмухул мeсиху исeбну мeрйeмe уeджихaн фид дуня уeл ахърeти уe минeл мукaррeбин(мукaррeбинe).
И ангелите бяха рекли: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса (Исус), синът на Мариам (Мария), знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените (на Аллах). (45)