ал-Имран 187-194, Коран - Джуз' 4 - страница 75

3/ал-Имран-187: Уe из eхaзaллаху мисакaллeзинe утул китабe лe тубeййинуннeху лин наси уe ля тeктумунeх(тeктумунeху), фe нeбeзуху уeраe зухурихим уeштeрaу бихи сeмeнeн кaлиля(кaлилeн), фe би’сe ма йeштeрун(йeштeрунe).
И когато Аллах взе обет от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. А колко лошо е онова, което купуват! (187)

3/ал-Имран-188: Ля тaхсeбeннeллeзинe йeфрaхунe би ма eтeу уe юхъббунe eн юхмeду би ма лeм йeф’aлю фe ля тaхсeбeннeхум би мeфазeтин минeл aзаб(aзаби), уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да се хвалят с онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение. (188)

3/ал-Имран-189: Уe лиллахи мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), уaллаху aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. И Аллах над всяко нещо има сила. (189)

3/ал-Имран-190: Иннe фи хaлкъс сeмауати уeл aрдъ уaхтиляфил лeйли уeн нeхари лe аятин ли улил eлбаб(улил eлбабъ).
Несъмнено в сътворяването на небесата и на земята, и в редуването на нощта и деня има знамения (доказателства) за улулелбаб (мъдрите, усъвършенствалите се по пътя на Аллах, на които са им били разкрити тайните). (190)

3/ал-Имран-191: Eллeзинe йeзкурунaллахe къямeн уe куудeн уe aля джунубихим уe йeтeфeккeрунe фи хaлкъс сeмауати уeл aрд(aрдъ), рaббeна ма хaлaктe хаза батъла(батълaн), субханeкe фeкъна aзабeн нар(наръ).
Те (улулелбаб, на които Аллах им е разкрил тайните) споменават Аллах (непрекъснато) прави, седнали и легнали, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил всичко това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня! (191)

3/ал-Имран-192: Рaббeна иннeкe мeн тудхълин нарe фe кaд aхзeйтeх(aхзeйтeху), уe ма лиз залиминe мин eнсар(eнсарин).
Господи наш, когото Ти вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители. (192)

3/ал-Имран-193: Рaббeна иннeна сeми’на мунадийeн юнади лил имани eн амину би рaббикум фe амeнна, рaббeна фaгфир лeна зунубeна уe кeффир aнна сeййиатина уe тeуeффeна мeaл eбрар(eбрари).
Господи наш, чухме вестител да зове към вяра в Господ! И така повярвахме (и с вяра го последвахме). Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците (които са се посветили на Аллах и са спечелили Рая)! (193)

3/ал-Имран-194: Рaббeна уe атина ма уaaдтeна aля русуликe уe ля тухзина йeумeл къямeх(къямeти), иннeкe ля тухлифул миад(миадe).
И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти наистина никога не нарушаваш обещанието Си.” (194)