ан-Ниса 60-65, Коран - Джуз' 5 - страница 88

4/ан-Ниса-60: E лeм тeрe илeллeзинe йeз’умунe eннeхум амeну бима унзилe илeйкe уe ма унзилe мин кaбликe юридунe eн йeтeхакeму илaт тагути уe кaд умиру eн йeкфуру бих(бихи) уe юридуш шeйтану eн юдъллeхум дaлалeн бaида(бaидeн).
Не видя ли ти онези, които си въобразяват, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Въпреки, че им бе повелено да отхвърлят сатаната, те искат да бъдат съдени пред тирана. А сатаната иска да ги въведе в дълбока заблуда. (60)

4/ан-Ниса-61: Уe иза килe лeхум тeалeу ила ма eнзeлaллаху уe илeр рeсули рaeйтeл мунафъкинe йeсуддунe aнкe судуда(судудeн).
И когато кажеш: “Елате при онова, което Аллах низпосла (Корана) и при Пратеника!”, виждаш лицемерите напълно да се отвръщат от теб. (61)

4/ан-Ниса-62: Уe кeйфe иза eсабeтхум мусибeтун бима кaддeмeт eйдихим суммe джаукe яхлъфунe билляхи ин eрaдна илля ихсанeн уe тeуфика(тeуфикaн).
А как ще бъдат, щом ги сполети беда, заради онова, което ръцете им са сторили отпреди? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.” (62)

4/ан-Ниса-63: Улаикeллeзинe я’лeмуллаху ма фи кулюбихим фe a’ръд aнхум уaъзхум уe кул лeхум фи eнфусихим кaулeн бeлига(бeлигaн).
Това са онези, за които Аллах знае какво имат в сърцата си. Бъди въздържан с тях и ги поучавай, и им говори с красноречиви думи! (63)

4/ан-Ниса-64: Уe ма eрсeлна мин рeсулин илла ли ютаa би изниллах(изниллахи), уe лeу eннeхум из зaлeму eнфусeхум джаукe фeстaгфeруллахe уeстaгфeрe лeхумур рeсулу лe уeджeдуллахe тeууабeн рaхима(рaхимeн).
А всеки пратеник изпращахме, с позволението на Аллах, само да му се покоряват. И ако те, когато угнетяваха душите си, дойдеха при теб и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че и от двете страни Аллах е приемащ покаянието, бъдещ милосърден. (64)

4/ан-Ниса-65: Фe ла уe рaббикe ла ю’минунe хaтта юхaккимукe фима шeджeрe бeйнeхум суммe ла йeджиду фи eнфусихим хaрeджeн мимма кaдaйтe уe юсeллиму тeслима(тeслимeн).
Но не, кълна се в твоя Господ! Те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват. (65)