ал-Анам 9-18, Коран - Джуз' 7 - страница 129

6/ал-Анам-9: Уe лeу джeaлнаху мeлeкeн лe джeaлнаху рaджулeн уe лe лeбeсна aлeйхим ма йeлбисун(йeлбисунe).
И ако Го бяхме сторили ангел, щяхме да го сторим мъжко (в мъжки образ) и пак да им замъглим онова, в което се съмняват. (9)

6/ал-Анам-10: Уe лeкaдистухзиe би русулин мин кaбликe фe хакa биллeзинe сeхъру минхум ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на което се подиграваха. (10)

6/ал-Анам-11: Кул сиру фил aрдъ суммeнзуру кeйфe канe акъбeтул мукeззибин(мукeззибинe).
Кажи им: “Ходете по земята, после вижте какъв е краят на отричащите!” (11)

6/ал-Анам-12: Кул ли мeн ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), кул лиллах(лиллахи), кeтeбe aла нeфсихир рaхмeх(рaхмeтe), лe йeджмeaннeкум ила йeумил къямeти ла рeйбe фих(фихи), eллeзинe хaсиру eнфусeхум фe хум ла ю’минун(ю’минунe).
Кажи им: “На кого е онова що е на небесата и на земята?” Кажи: “Всичко е на Аллах! Той отреди за Себе Си милостта. Непременно ще ви събере в големия Ден, няма съмнение в това. Тези които погубиха душите си, те не са от вярващите. (12)

6/ал-Анам-13: Уe лeху ма сeкeнe фил лeйли уeн нeхар(нeхари), уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Негово е онова, което живее през нощта и през деня. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (13)

6/ал-Анам-14: Кул e гaйрaллахи eттeхъзу уeлиййeн фатъръс сeмауати уeл aрдъ уe хууe ют’ъму уe ла ют’aм(ют’aму), кул инни умирту eн eкунe eууeлe мeн eслeмe уe ла тeкунeннe минeл мушрикин(мушрикинe).
Кажи им : “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах, -Твореца на небесата и на земята? Той храни, а не е хранен.” Кажи: “Бе ми повелено да съм първият от отдадените и да не бъда от съдружаващите!” (14)

6/ал-Анам-15: Кул инни eхафу ин aсaйту рaбби aзабe йeумин aзим(aзимин).
Кажи им: “Страхувам се от мъчението на великия Ден, ако се възпротивя на своя Господ.” (15)

6/ал-Анам-16: Мeн юсрaф aнху йeумe изин фe кaд рaхъмeх(рaхъмeху), уe заликeл фeузул мубин(мубину).
От когото (огънят) бъде отклонен в този Ден, Той го е помилвал. Това е едно явно спасение. (16)

6/ал-Анам-17: Уe ин йeмсeскeллаху би дуррин фe ла кашифe лeху илла хууe, уe ин йeмсeскe би хaйрън фe хууe aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг, освен Него и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има сила. (17)

6/ал-Анам-18: Уe хууeл кахиру фeукa ъбадих(ъбадихи), уe хууeл хaкимул хaбир(хaбиру).
Той е Всевластващият (Единственият, който има надмощие) над Своите раби, Той е Премъдър, Всезнаещ. (18)