ал-Анам 152-157, Коран - Джуз' 8 - страница 149

6/ал-Анам-152: Уe ла тaкрeбу малeл йeтими илла биллeти хийe aхсeну хaтта йeблугa eшуддeх(eшуддeху), уe eуфул кeйлe уeл мизанe бил къст(къстъ), ла нукeллифу нeфсeн илла уус’aха уe иза култум фa’дилу уe лeу канe за курба, уe би aхдиллахи eуфу, заликум уaссакум бихи лeaллeкум тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На никого не възлагаме нещо, което не е по силите му. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява (заповядва) Той, за да се поучите. (152)

6/ал-Анам-153: Уe eннe хаза сърати мустeкимeн фeттeбиух(фeттeбиуху), уe ла тeттeбиус субулe фe тeфeррeкa бикум aн сeбилих(сeбилихи), заликум уaссакум бихи лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
Това е Моят път, който стига до Мен. Следвайте го и не следвайте други пътища, защото ще ви отделят от Неговия път! Това ви повелява (заповядва) Той, за да станете притежатели на таква. (153)

6/ал-Анам-154: Суммe атeйна мусeл китабe тaмамeн aлeллeзи aхсeнe уe тaфсилeн ли кулли шeй’ин уe худeн уe рaхмeтeн лeaллeхум би ликаи рaббихим ю’минун(ю’минунe).
После, като допълнение за примерните, на Муса дадохме Писанието (Тората), в което има разяснение за всяко нещо и напътствие към Него и милост. Така те вярват в срещата със своя Господ. (154)

6/ал-Анам-155: Уe хаза китабун eнзeлнаху мубарeкун фeттeбиуху уeттeку лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
Благословено е Писанието, което низпослахме. Тогава следвайте го и бъдете притежатели на таква (обърнете се към Него), за да бъдете помилвани! (155)

6/ал-Анам-156: Eн тeкулу иннeма унзилeл китабу aла таифeтeйни мин кaблина уe ин кунна aн дирасeтихим лe гафилин(гафилинe).
За да не казвате: “Писанието бе низпослано само на две общности преди нас и бяхме в неведение към онова, което изучаваха.” (156)

6/ал-Анам-157: Eу тeкулу лeу eнна унзилe aлeйнeл китабу лe кунна eхда минхум, фe кaд джаeкум бeййинeтун мин рaббикум уe худeн уe рaхмeх(рaхмeтун), фe мeн aзлeму миммeн кeззeбe би аятиллахи уe сaдeфe aнха, сe нeджзиллeзинe ясдифунe aн аятина суeл aзаби бима кану ясдифун(ясдифунe).
Или да не кажете: “Ако и на нас бе низпослано Писанието, щяхме да сме по-напътени от тях.” Ето вече получихте ясен знак от вашия Господ и напътствие, и милост. Тогава кой е по-голям угнетител от онзи, който взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? На онези, които се отвръщат от Нашите знамения ще въздадем най-суровото мъчение, защото са се отвръщали. (157)