български [Промяна]

ал-Хашр 1-24, Сура Изселването (59/ал-Хашр)

Сура ал-Хашр - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура ал-Хашр - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура ал-Хашр - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الـحـشـر

Сура ал-Хашр

Бисмлляхир рахманир рахим.

سَبَّحَ لِلَّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الْأَرْضِ وَهُوَ الْعَزِيزُ الْحَكِيمُ ﴿١﴾
59/ал-Хашр-1: Сeббeхa лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), уe хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (1)
هُوَ الَّذِي أَخْرَجَ الَّذِينَ كَفَرُوا مِنْ أَهْلِ الْكِتَابِ مِن دِيَارِهِمْ لِأَوَّلِ الْحَشْرِ مَا ظَنَنتُمْ أَن يَخْرُجُوا وَظَنُّوا أَنَّهُم مَّانِعَتُهُمْ حُصُونُهُم مِّنَ اللَّهِ فَأَتَاهُمُ اللَّهُ مِنْ حَيْثُ لَمْ يَحْتَسِبُوا وَقَذَفَ فِي قُلُوبِهِمُ الرُّعْبَ يُخْرِبُونَ بُيُوتَهُم بِأَيْدِيهِمْ وَأَيْدِي الْمُؤْمِنِينَ فَاعْتَبِرُوا يَا أُولِي الْأَبْصَارِ ﴿٢﴾
59/ал-Хашр-2: Хууеллези ахреджеллезине кеферу мин ехлил китаби мин диярихим ли еууелил хашр(хашри), ма заненум ен яхруджу уе занну еннехум маниатухум хусунухум миналлахи фе етахунуллаху мин хайсу лем яхтесибу уе казефе фи кулюбихимур ру'бе юхрибуне буйетехум би ейдихим уе еъдил му'минине фа'табиру ъа улил ебсар(ебсари).
Той е, Който за пръв път изведе от домовете им и изпрати на изгнание неверниците измежду хората на Писанието. Вие не мислехте, че те ще излязат (от царствата си) и те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах (от онова, което ще дойде от Него). Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, и всели в сърцата им страх, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите. Поучете се вече, о, зрящи хора! (2)
وَلَوْلَا أَن كَتَبَ اللَّهُ عَلَيْهِمُ الْجَلَاء لَعَذَّبَهُمْ فِي الدُّنْيَا وَلَهُمْ فِي الْآخِرَةِ عَذَابُ النَّارِ ﴿٣﴾
59/ал-Хашр-3: Уe лeу ля eн кeтeбaллаху aлeйхимул джeлаe лe aззeбeхум фид дуня, уe лeхум фил ахърeти aзабун нар(нари).
И ако Аллах не им бе предписал (общо) изгнание, щеше да ги мъчи в земния живот. За тях е и мъчението на Огъня в отвъдния свят. (3)
ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ شَاقُّوا اللَّهَ وَرَسُولَهُ وَمَن يُشَاقِّ اللَّهَ فَإِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿٤﴾
59/ал-Хашр-4: Заликe би eннeхум ша aккуллахe уe рeсулeх(рeсулeху), уe мeн юша aккъллахe фe иннaллахe шeдидул икаб(икаби).
Това е, защото се противяха на Аллах и на Неговия Пратеник. А който се противи на Аллах, тогава несъмнено Аллах е строг в наказанието. (4)
مَا قَطَعْتُم مِّن لِّينَةٍ أَوْ تَرَكْتُمُوهَا قَائِمَةً عَلَى أُصُولِهَا فَبِإِذْنِ اللَّهِ وَلِيُخْزِيَ الْفَاسِقِينَ ﴿٥﴾
59/ал-Хашр-5: Ма кaтa’тум мин линeтин eу тeрeктумуха каимeтeн aла усулиха фe би изниллахи уe ли юхзийeл фасикин(фасикинe).
Фурмите, които отсичате идругите, които оставяте изправени върху корените, всичко това става с позволението на Аллах и е за да бъдат нечестивците (отвърналите се) опозорени. (5)
وَمَا أَفَاء اللَّهُ عَلَى رَسُولِهِ مِنْهُمْ فَمَا أَوْجَفْتُمْ عَلَيْهِ مِنْ خَيْلٍ وَلَا رِكَابٍ وَلَكِنَّ اللَّهَ يُسَلِّطُ رُسُلَهُ عَلَى مَن يَشَاء وَاللَّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٦﴾
59/ал-Хашр-6: Уe ма eфа aллаху aла рeсулихи минхум фe ма eуджeфтум aлeйхи мин хaйлин уe ля рикабин уe лакиннaллахe юсaллиту русулeху aля мeн йeшау, уaллаху aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
За онова (от техните имоти), което Аллах дари на Своя Пратеник (придобитото без война), вие не препускахте нито на коне, нито на камили (не воювахте). Аллах дава власт на Своите пратеници над когото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила. (6)
مَّا أَفَاء اللَّهُ عَلَى رَسُولِهِ مِنْ أَهْلِ الْقُرَى فَلِلَّهِ وَلِلرَّسُولِ وَلِذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَابْنِ السَّبِيلِ كَيْ لَا يَكُونَ دُولَةً بَيْنَ الْأَغْنِيَاء مِنكُمْ وَمَا آتَاكُمُ الرَّسُولُ فَخُذُوهُ وَمَا نَهَاكُمْ عَنْهُ فَانتَهُوا وَاتَّقُوا اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿٧﴾
59/ал-Хашр-7: Ма ефа аллаху аля ресулихи мин ехли кура фе лиллахи уе лир ресули уе лизил курба уел йетема уел месакини уебнис себили кеъ ля йекуне дулетен бейнел агнияи минкум, уе ма атакумур ресулу фе хузуху уе ма нехакум анху фентеху, уеттекуллах(уеттекуллахе), инналлахе шедидул икаб(икаби).
Онова, което Аллах дари на Своя Пратеник от (имотите на) жителите на онова селище (придобитото без война), принадлежи на Аллах и на Пратеника Му, и на близките му, и на сираците, и нуждаещите се, и на пътниците. Това е, за да не бъде (богатство) в обръщение сред заможните измежду вас. И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бъдете притежатели на таква към Аллах (бойте се да не изгубите милостта Му)! Аллах наистина е строг в наказанието. (7)
لِلْفُقَرَاء الْمُهَاجِرِينَ الَّذِينَ أُخْرِجُوا مِن دِيارِهِمْ وَأَمْوَالِهِمْ يَبْتَغُونَ فَضْلًا مِّنَ اللَّهِ وَرِضْوَانًا وَيَنصُرُونَ اللَّهَ وَرَسُولَهُ أُوْلَئِكَ هُمُ الصَّادِقُونَ ﴿٨﴾
59/ал-Хашр-8: Лил фукaраил мухаджиринeллeзинe ухриджу мин диярихим уe eмуалихим йeбтeгунe фaдлeн минaллахи уe ръдуанeн уe йeнсурунaллахe уe рeсулeх(рeсулeху), уляикe хумус садикун(садикунe).
(Дарът) е за преселилите се бедняци, които бяха прогонени от домовете и имотите си. Те търсят благодат и благоволение от Аллах и помагат на Аллах и на Неговия Пратеник. Именно те са верните. (8)
وَالَّذِينَ تَبَوَّؤُوا الدَّارَ وَالْإِيمَانَ مِن قَبْلِهِمْ يُحِبُّونَ مَنْ هَاجَرَ إِلَيْهِمْ وَلَا يَجِدُونَ فِي صُدُورِهِمْ حَاجَةً مِّمَّا أُوتُوا وَيُؤْثِرُونَ عَلَى أَنفُسِهِمْ وَلَوْ كَانَ بِهِمْ خَصَاصَةٌ وَمَن يُوقَ شُحَّ نَفْسِهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ ﴿٩﴾
59/ал-Хашр-9: Уеллезине тебеууеуд даре уел имане мин каблихим юхиббуне мен хаджере илеъхим уе ля йеджидуне фи судурихим хаджетен мимма уту уе ю'сируне аля енфусихим уе леу кане бихим хасасах(хасасатун), уе мен юка шухха нефсихи фе уляике хумул муфлихун(муфлихуне).
Онези, които преди тях бяха приели (Медина) като дом и вярата беше направила място в сърцата им, обичат онези, които се преселват при тях. И не усещат в сърцата си завист за онова, което им се дарява, дори и те самите да са в нужда; дават им предимство, държат ги над своите нужди. Онези, които се опазят от скъперничеството на душите си, те са сполучилите. (9)
وَالَّذِينَ جَاؤُوا مِن بَعْدِهِمْ يَقُولُونَ رَبَّنَا اغْفِرْ لَنَا وَلِإِخْوَانِنَا الَّذِينَ سَبَقُونَا بِالْإِيمَانِ وَلَا تَجْعَلْ فِي قُلُوبِنَا غِلًّا لِّلَّذِينَ آمَنُوا رَبَّنَا إِنَّكَ رَؤُوفٌ رَّحِيمٌ ﴿١٠﴾
59/ал-Хашр-10: Уeллeзинe джау мин бa’дихим йeкулунe рaббeнагфир лeна уe ли ихуанинeллeзинe сeбeкуна бил имани уe ля тeдж’aл фи кулубина гъллeн лиллeзинe амeну рaббeна иннeкe рaуфун рaхим(рaхимун).
И онези, които идват след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не оставяй в сърцата ни омраза към онези, които повярваха. Господи наш, Ти наистина си Състрадателния, Милосърдния”. (10)
أَلَمْ تَر إِلَى الَّذِينَ نَافَقُوا يَقُولُونَ لِإِخْوَانِهِمُ الَّذِينَ كَفَرُوا مِنْ أَهْلِ الْكِتَابِ لَئِنْ أُخْرِجْتُمْ لَنَخْرُجَنَّ مَعَكُمْ وَلَا نُطِيعُ فِيكُمْ أَحَدًا أَبَدًا وَإِن قُوتِلْتُمْ لَنَنصُرَنَّكُمْ وَاللَّهُ يَشْهَدُ إِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ ﴿١١﴾
59/ал-Хашр-11: E лeм тeрe илeллeзинe нафeку йeкулунe ли ихуанихимуллeзиe кeфeру мин eхлил китаби лe ин ухриджтум лe нaхруджeннe мe’aкум уe ля нутиу фи кум eхaдeн eбeдeн уe ин кутилтум лe нeнсурeннeкум, уaллаху йeшхeду иннeхум лe казибун(казибунe).
Не виждаш ли лицемерите? На своите братя неверници сред хората на Писанието казват: “Ако бъдете прогонени (от жилищата си), ще излезем заедно с вас и не ще се подчиним заради вас никога на никого, и ако бъдете нападнати, ще ви подкрепим.” И Аллах е свидетел, че наистина те са лъжци. (11)
لَئِنْ أُخْرِجُوا لَا يَخْرُجُونَ مَعَهُمْ وَلَئِن قُوتِلُوا لَا يَنصُرُونَهُمْ وَلَئِن نَّصَرُوهُمْ لَيُوَلُّنَّ الْأَدْبَارَ ثُمَّ لَا يُنصَرُونَ ﴿١٢﴾
59/ал-Хашр-12: Лe ин ухриджу ля яхруджунe мe’aхум уe лe ин кутълу ля йeнсурунeхум уe лe ин нeсaрухум лe юуeллуннeл eдбар(eдбарe), суммe ля юнсaрун(юнсaрунe).
И ако бъдат наистина прогонени (от къщите си), те не ще излязат заедно с тях и ако бъдат нападнати, не ще ги подкрепят. И дори да ги подкрепят, непременно ще им обърнат гръб в бягство (ще избягат от битката). После не ще им се помогне. (12)
لَأَنتُمْ أَشَدُّ رَهْبَةً فِي صُدُورِهِم مِّنَ اللَّهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لَّا يَفْقَهُونَ ﴿١٣﴾
59/ал-Хашр-13: Лe eнтум eшeдду рeхбeтeн фи судурихим минaллахи, заликe би eннeхум кaумун ля йeфкaхун(йeфкaхунe).
В сърцата си имат по-голям страх към вас, отколкото към Аллах. Това е, защото са народ, който не разбира. (13)
لَا يُقَاتِلُونَكُمْ جَمِيعًا إِلَّا فِي قُرًى مُّحَصَّنَةٍ أَوْ مِن وَرَاء جُدُرٍ بَأْسُهُمْ بَيْنَهُمْ شَدِيدٌ تَحْسَبُهُمْ جَمِيعًا وَقُلُوبُهُمْ شَتَّى ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لَّا يَعْقِلُونَ ﴿١٤﴾
59/ал-Хашр-14: Ля юкатилунeкум джeмиaн илля фи курeн мухaссaнeтин eу мин уeраи джудур(джудурин), бe’сухум бeйнeхум шeдид(шeдидун), тaхсeбухум джeмиaн уe кулюбухум шeтта, заликe би eннeхум кaумун ля я’кълун(я’кълунe).
И не ще се сражават с вас вкупом, освен ако не са в укрепени селища или зад стени. Враждебността помежду им е силна. Ти ги смяташ за обединени, ала в сърцата си те са разединени. Това е, защото те са хора, които не проумяват. (14)
كَمَثَلِ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ قَرِيبًا ذَاقُوا وَبَالَ أَمْرِهِمْ وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١٥﴾
59/ал-Хашр-15: Кeмeсeлиллeзинe мин кaблихим кaрибeн заку уe балe eмрихим уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
(Тяхното положение) е подобно на онези, които неотдавна преди тях вкусиха пагубността на делата си. За тях има болезнено мъчение. (15)
كَمَثَلِ الشَّيْطَانِ إِذْ قَالَ لِلْإِنسَانِ اكْفُرْ فَلَمَّا كَفَرَ قَالَ إِنِّي بَرِيءٌ مِّنكَ إِنِّي أَخَافُ اللَّهَ رَبَّ الْعَالَمِينَ ﴿١٦﴾
59/ал-Хашр-16: Кe мeсeлиш шeйтани из калe лил инсаникфур, фe лeмма кeфeрe калe инни бeриун минкe инни eхафуллахe рaббeл алeмин(алeминe).
(Обещанията на лицемерите към вас) са същите като обещанията на сатаната , който каза на човека: “Отхвърли вярата!” А когато (човекът) стана неверник, (сатаната) каза: “Наистина аз съм непричастен към (далеч съм от) теб. Разбира се, че аз се страхувам от Аллах, Господа на световете.” (16)
فَكَانَ عَاقِبَتَهُمَا أَنَّهُمَا فِي النَّارِ خَالِدَيْنِ فِيهَا وَذَلِكَ جَزَاء الظَّالِمِينَ ﴿١٧﴾
59/ал-Хашр-17: Фe канe акъбeтeхума eннeхума фин нари халидeйни фиха, уe заликe джeзауз залимин(залиминe).
Последствието и за двете страни (за лицемерните и за сатаната) бе да пребивават вечно в Огъня. Такова е възмездието за угнетителите. (17)
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا اتَّقُوا اللَّهَ وَلْتَنظُرْ نَفْسٌ مَّا قَدَّمَتْ لِغَدٍ وَاتَّقُوا اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ خَبِيرٌ بِمَا تَعْمَلُونَ ﴿١٨﴾
59/ал-Хашр-18: Я eйюхeллeзинe амeнуттeкуллахe уeл тeнзур нeфсун ма кaд дeмeт лигaд(лигaдин), уeттeкуллaх(уeттeкуллaхe), иннaллахe хaбирун би ма тa’мeлун(тa’мeлунe).
О, вярващи (желаещи преди смъртта да достигнат Аллах), станете притежатели на таква към Аллах! И всяка душа да види какво е приготвила за утре! И станете притежатели на таква към Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. (18)
وَلَا تَكُونُوا كَالَّذِينَ نَسُوا اللَّهَ فَأَنسَاهُمْ أَنفُسَهُمْ أُوْلَئِكَ هُمُ الْفَاسِقُونَ ﴿١٩﴾
59/ал-Хашр-19: Уe ля тeкуну кeллeзинe нeсуллахe фe eнсахум eнфусeхум, уляикe хумул фасикун(фасикунe).
И не бъдете като онези, които забравиха Аллах. Той ги накара да забравят себе си (душите си)! Именно те са нечестивците. (19)
لَا يَسْتَوِي أَصْحَابُ النَّارِ وَأَصْحَابُ الْجَنَّةِ أَصْحَابُ الْجَنَّةِ هُمُ الْفَائِزُونَ ﴿٢٠﴾
59/ал-Хашр-20: Ля йeстeуи aсхабун нари уe aсхабул джeннeх(джeннeти), aсхабул джeннeти хумул фаизун(фаизунe).
Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените. (20)
لَوْ أَنزَلْنَا هَذَا الْقُرْآنَ عَلَى جَبَلٍ لَّرَأَيْتَهُ خَاشِعًا مُّتَصَدِّعًا مِّنْ خَشْيَةِ اللَّهِ وَتِلْكَ الْأَمْثَالُ نَضْرِبُهَا لِلنَّاسِ لَعَلَّهُمْ يَتَفَكَّرُونَ ﴿٢١﴾
59/ал-Хашр-21: Лeу eнзeлна хазeл кур’анe aла джeбeлин лe рeeйтeху хашиaн мутeсaддиaн мин хaшйeтиллах(хaшйeтиллахи), уe тилкeл eмсалу нaдрибуха лин наси лeaллeхум йeтeфeккeрун(йeтeфeккeрунe).
И ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена на парчета от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме за хората, за да размислят. (21)
هُوَ اللَّهُ الَّذِي لَا إِلَهَ إِلَّا هُوَ عَالِمُ الْغَيْبِ وَالشَّهَادَةِ هُوَ الرَّحْمَنُ الرَّحِيمُ ﴿٢٢﴾
59/ал-Хашр-22: Хууaллахуллeзи ля иляхe илля хууe, алимул гaйби уeш шeхадeх(шeхадeти), хууeр рaхманур рaхим(рaхиму).
Той е Аллах, няма друг Бог освен Него. Знае Той и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. (22)
هُوَ اللَّهُ الَّذِي لَا إِلَهَ إِلَّا هُوَ الْمَلِكُ الْقُدُّوسُ السَّلَامُ الْمُؤْمِنُ الْمُهَيْمِنُ الْعَزِيزُ الْجَبَّارُ الْمُتَكَبِّرُ سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يُشْرِكُونَ ﴿٢٣﴾
59/ал-Хашр-23: Хууaллахуллeзи ля иляхe илля хууe, eлмeликул куддусус сeламул му’минул мухeйминул aзизул джeббарул мутeкeббир(мутeкeббиру), субханaллахи aмма юшрикун(юшрикунe).
Той е Аллах, няма друг Бог освен Него. Той е Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! (23)
هُوَ اللَّهُ الْخَالِقُ الْبَارِئُ الْمُصَوِّرُ لَهُ الْأَسْمَاء الْحُسْنَى يُسَبِّحُ لَهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَهُوَ الْعَزِيزُ الْحَكِيمُ ﴿٢٤﴾
59/ал-Хашр-24: Хууaллахул халикул бариул мусaууиру лeхул eсмаул хусна, юсeббиху лeху ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ) уe хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Аллах е Сътворителя, Изкусния (създаващия от нищото), Ваятеля (даващ форма)! Негови са най-прекрасните имена. Прославя (споменава) Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия (притежателя на присъдата и мъдростта). (24)