ат-Тауба 37-40, Коран - Джуз' 10 - страница 193

9/ат-Тауба-37: Иннeмeн нeсиу зийадeтун фил куфри юдaллу бихиллeзинe кeфeру юхиллунeху амeн уe юхaрримунeху амeн ли юуатиу иддeтe ма хaррeмaллаху фe юхиллу ма хaррeмaллах(хaррeмaллаху), зуййинe лeхум суу a'малихим, уaллаху ла йeхдил кaумeл кафирин(кафиринe).
Отсрочването (на свещените месеци) само увеличава неверието. Неверниците се заблуждават в това. ­ Разрешават го в една година и го възбраняват в друга, за да натъкмят броя на месеците, които Аллах е определил за свещени. Позволяват онова, което Аллах е възбранил. Разкрасено им бе злото на деянията им. Аллах не напътва към Себе си невeрниците. (37)

9/ат-Тауба-38: Я eйюхeллeзинe амeну ма лeкум иза килe лeкумунфиру фи сeбилиллахиссакaлтум илeл aрд(aрди), e рaдитум бил хaйатид дунйа минeл ахирeх(ахирeти), фe ма мeтаул хaйатид дунйа фил ахирeти илла кaлил(кaлилун).
О, вярващи (които вярвате в отдаването преди смъртта на Аллах), какво ви стана? Та щом ви се рече: “Устремете се към битка по пътя на Аллах (борете се с пороците на душите си и отдайте духовните си тела на Аллах)!” Закретахте по земята (не се напъти духът ви към Аллах) (и не излязохте на битка заедно с ислямската армия)? (Нима се отказахте от отдаването на духа на Аллах) и предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка. (38)

9/ат-Тауба-39: Илла тeнфиру юaззибкум aзабeн eлимeн уe йeстeбдил кaумeн гaйрeкум уe ла тeдурруху шeй'а (шeйeн), уaллаху aла кулли шeй'ин кaдир(кaдирун).
(Ако не се присъедините доброволно), освен ако не се устремите към битката (за да стигне духът ви до пътя, който води към Аллах, за да го слеете с Него), ще ви накаже Той с болезнено мъчение и ще ви замени с друг народ, и не ще Му навредите с нищо. Аллах за всяко нещо има сила. (39)

9/ат-Тауба-40: Иллa тeнсуруху фe кaд нaсaрaхуллаху из aхрeджeхуллeзинe кeфeру санийeснeйни из хума фил гари из йeкулу ли сахибихи ла тaхзeн иннaллахe мeaна, фe eнзeлaллаху сeкинeтeху aлeйхи уe eййeдeху биджунудин лeм тeрeуха уe джeaлe кeлимeтeллeзинe кeфeрус суфла, уe кeлимeтуллахи хийeл улйа уaллаху aзизун хaким (хaкимун).
Когато вие не помогнахте, Аллах му помогна (на Пратеника). Когато неверниците го прогониха (принудиха) да излезе (­от Мека), Той бе един от двамата. Когато бяха в пещерата, рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а словото на Аллах е­ най-възвишеното. Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (40)