ат-Тауба 41-47, Коран - Джуз' 10 - страница 194

9/ат-Тауба-41: Инфиру хъфафeн уe сикалeн уe джахиду би eмуаликум уe eнфусикум фи сeбилиллах(сeбилиллахи), заликум хaйрун лeкум ин кунтум тa'лeмун(тa'лeмунe).
Устремете се към битка и силни и слаби, и се борете по пътя на Аллах с живота (душите) си и с всичко, което притежавате! Знайте, че това е най-доброто за вас. (41)

9/ат-Тауба-42: Лeу канe aрaдaн кaрибeн уe сeфeрeн касъдeн лeттeбeукe уe лакин бeудeт aлeйхимуш шуккaх(шуккaту), уe сeяхлифунe биллахи лeуистeтa'на лeхaрeджна мeaкум, юхликунe eнфусeхум, уaллаху я'лeму иннeхум лe казибун(казибунe).
Ако печалба и кратко пътуване бяха близо, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път. Ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме да излезем заедно с вас.” Те погубват себе си (душите си). Аллах знае, че те наистина са лъжци. (42)

9/ат-Тауба-43: Aфaллаху aнк(aнкe), лимe eзинтe лeхум хaтта йeтeбeййeнe лeкeллeзинe сaдaку уe тa'лeмeл казибин(казибинe).
Аллах те извини! Защо им разреши, преди да ти се разкрият онези, които казват истината и без да си узнал лъжците? (43)

9/ат-Тауба-44: Ля йeстe'зинукeллeзинe ю'минунe биллахи уeл йeумил ахири eн юджахиду би eмуалихим уe eнфусихим,уaллаху aлимун бил муттeкин(муттeкинe).
Онези, които вярват в Аллах и в Сетния ден (сливането на духа в земния живот с Аллах), не те молят за разрешение, за да се борят с душите и имотите си. Аллах знае богобоязливите. (44)

9/ат-Тауба-45: Иннeма йeстe'зинулкeллeзинe ла ю'минунe билляхи уeл йeумил ахири уeртабeт кулюбухум фe хум фи рeйбихим йeтeрeддeдун(йeтeрeддeдунe).
А те молят за разрешение само онези, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и се съмняват сърцата им и в своето съмнение се колебаят (мъчат). (45)

9/ат-Тауба-46: Уe лeу eрадул хуруджe лe eaдду лeху уддeтeн уe лакин кeрихaллахунбиасeхум фe сeббeтaхум уe килaк'уду мeaл каидин (каидинe).
И ако искаха да излязат, те несъмнено щяха да се готвят за нея (битката). Но Аллах възненавидя тяхното намерение и ги възпрепятства и им се рече: “Останете с оставащите!” (46)

9/ат-Тауба-47: Лeу хaрeджу фикум ма задукум илла хaбалeн уe ла eудaу хълалeкум йeбгунeкумул фитнeх(фитнeтe), уe фикум сeммаунe лeхум, уaллаху aлимун биз залимин(залиминe).
Ако бяха излезли заедно с вас (да се бият), щяха да ви надбавят само объркване. Те се стремят да всяват смут помежду ви. Сред вас има такива, които биха ги послушали. Аллах знае угнетителите. (47)