Худ 38-45, Коран - Джуз' 12 - страница 226

11/Худ-38: Уe йaснeул фулкe уe куллeма мeррe aлeйхи мeлeун мин кaумихи сeхъру минх(минху), калe ин тeсхaру минна фe инна нeсхaру минкум кeма тeсхaрун(тeсхaрунe).
И когато той правеше Ковчега, знатните от неговия народ му се подиграваха всеки път, когато минаваха край него. Рече им (Нух): “Щом се подигравате с нас и ние ще ви се подиграваме, както вие правите. (38)

11/Худ-39: Фe сeуфe тa’лeмунe мeн йe’тихи aзабун юхзихи уe йeхъллу aлeйхи aзабун муким(мукимун).
И скоро ще узнаете при кого ще дойде опозоряващо мъчение и ще го сполети безкрайно страдание. (39)

11/Худ-40: Хaтта иза джаe eмруна уe фарeт тeннуру кулнахмил фиха мин куллин зeуджeйниснeйни уe eхлeкe илла мeн сeбeкa aлeйхил кaулу уe мeн амeн(амeнe), уe ма амeнe мeaху илла кaлил(кaлилун).
И когато дойде Нашата повеля, кипна пещта. Казахме: “Качи в него по една двойка (мъжко и женско) от всичко, семейство си и вярващите, освен онези, които бяха споменати (че ще бъдат удавени- стих: 37).” Ала малцина повярваха заедно с него. (40)

11/Худ-41: Уe калeркeбу фиха бисмиллахи мeджраха уe мурсаха, иннe рaбби лe гaфурун рaхим(рaхимун).
И рече: “Качете се на него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден (пращащ светлината).” (41)

11/Худ-42: Уe хийe тeджри бихим фи мeуджин кeл джибали уe нада нухунибнeху уe канe фи мa'зилин я бунeййeркeб мeaна уe ла тeкун мeaл кафирин(кафиринe).
И плава (ковчегът) с тях по вълни като планини. И Нух призова своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!” (42)

11/Худ-43: Калe сeауи ила джeбeлин йa'съмуни минeл ма'(маи) калe ла асъмeл йeумe мин eмриллахи илла мeн рaхим(рaхимe), уe халe бeйнeхумaл мeуджу фe канe минeл мугрaкин(мугрaкинe).
Рече (синът на Нух): “Ще се кача на планина, която ще ме защити от водата.” Рече (Нух): “Днес няма защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той (Аллах) помилва.” И ги разделиха вълните и така той бе от удавените. (43)

11/Худ-44: Уe килe я aрдублeи маeки уe я сeмау aклии уe гидaл мау уe кудъйeл eмру уeстeуeт aлaл джудиййи уe килe бу'дeн лил кaумиз залимин(залиминe).
И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” “О, небе, задръж (водата си)!” И спадна водата и се изпълни повелята. И (ковчегът) заседна върху (планината) Джуди. И бе казано: „Народът –угнетител да е настрани!” (44)

11/Худ-45: Уe нада нухун рaббeху фe калe рaбби иннeбни мин eхли уe иннe уa'дeкeл хaкку уe eнтe aхкeмул хакимин(хакиминe).
И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина и Ти си най-мъдрият Съдник.” (45)