Худ 63-71, Коран - Джуз' 12 - страница 229

11/Худ-63: Калe я кaуми e рeeйтум ин кунту aла бeййинeтин мин рaбби уe атани минху рaхмeтeн фe мeн йaнсуруни минaллахи ин aсaйтуху фe ма тeзидунeни гaйрe тaхсир(тaхсирин).
Салих рече: “О, народе мой! Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост пак ли такова ви е виждането? И кой може да ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? В такъв случай вие само ще ме отдалечите от благото още повече. (63)

11/Худ-64: Уe я кaуми хазихи накaтуллахи лeкум айeтeн фe зeруха тe'кул фи aрдъллахи уe ла тeмeссуха би суин фe йe'хузeкум aзабун кaриб(кaрибун).
О, народе мой, тази (женска) камила, създание на Аллах, е знамение (чудо) за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!” (64)

11/Худ-65: Фe aкaруха фe калe тeмeттeу фи дарикум сeласeтe eйям(eйямин), заликe уa'дун гaйру мeкзуб(мeкзубин).
Въпреки това я заклаха и той (Салих) каза: “Наслаждавайте се в своя дом (още) три дена! Това не е лъжливо обещание.” (65)

11/Худ-66: Фe лeмма джаe eмруна нeджджeйна салихaн уeллeзинe амeну мeaху би рaхмeтин минна уe мин хизйи йeуми из(изин), иннe рaббeкe хууeл кaуийюл aзиз(aзизу).
И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Салих и онези, които вярваха с него. Избавихме ги и от позора на сетния ден. Твоят Господ е Всесилен, Всемогъщ. (66)

11/Худ-67: Уe eхaзeллeзинe зaлeмус сaйхaту фe aсбaху фи диярихим джасимин(джасиминe).
И (много силен, страшен) вик обхвана (погуби) онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в страната си. (67)

11/Худ-68: Кe eн лeм йaгнeу фиха, e ла иннe сeмудe кeфeру рaббeхум, e ла бу’дeн ли сeмуд(сeмудe).
Сякаш не бяха пребивавали (живяли )там. Не отрекоха ли самудяните своя Господ? Самудяните останаха далече от (Аллах). Не е ли така? (68)

11/Худ-69: Уe лeкaд джаeт русулуна ибрахимe бил бушра калу сeлама(сeламeн), калe сeламун фe ма лeбисe eн джаe би иджлин хaниз(хaнизин).
И дойдоха Нашите пратеници с блага вест при Ибрахим. Казаха: “Мир!” Той (Ибрахим) отвърна: “Мир!” (поздравиха се). И не се забави да поднесе едно печено теле. (69)

11/Худ-70: Фe лeмма рeа eйдийeхум ла тeсилу илeйхи нeкирeхум уe eуджeсe минхум хифeх(хифeтeн), калу ла тeхaф инна урсилна ила кaуми лут(лутин).
И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. (Те) рекоха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.” (70)

11/Худ-71: Уeмрeeтуху каимeтун фe дaхъкeт фe бeшшeрнаха би исхакa уe мин уeраи исхакa йa'куб(йa'кубe).
А жена му, която стоеше права се усмихна. И тогава я благовестихме за Исак а подир Исак и за Якуб. (71)