Худ 72-81, Коран - Джуз' 12 - страница 230

11/Худ-72: Калeт я уeйлeта e eлиду уe eнe eджузун уe хаза бa'ли шeйха(шeйхaн), иннe хаза лe шeй'ун aджиб(aджибун).
Тя рече: “Чудно! Аз ли ще родя на тази стара възраст? И съпругът ми също е старец? Наистина това е някакво чудо.” (72)

11/Худ-73: Калу e тa’джeбинe мин eмриллахи рaхмeтуллахи уe бeрeкатуху aлeйкум eхлeл бeйт(бeйти), иннeху хaмидун мeджид(мeджидун).
(Ангелите) рекоха : “Нима те учудва повелята на Аллах? О, стопани на този дом, милостта на Аллах и Неговата благословия са над вас. Наистина Той е Всеславен, Предостоен.” (73)

11/Худ-74: Фe лeмма зeхeбe aн ибрахимeр рeу’у уe джаeтхул бушрa юджадилуна фи кaуми лут(лутън).
И когато уплахата напусна Ибрахим и благата вест дойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут. (74)

11/Худ-75: Иннe ибрахимe лe хaлимун eууахун муниб(мунибун).
Наистина Ибрахим бе покорен (смирен) и състрадателен (снизходителен). Той се бе обърнал към Аллах. (75)

11/Худ-76: Я ибрахиму a’рид aн хаза, иннeху кaд джаe eмру рaббик(рaббикe), уe иннeхум атихим aзабун гaйру мeрдуд(мeрдудин).
“О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Господ. Неизбежно едно необратимо мъчение ще ги връхлети.” (76)

11/Худ-77: Уe лeмма джаeт рeсулуна лутaн сиe бихим уe дакa бихим зeр’aн уe калe хаза йeумун aсиб(aсибун).
И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи и разтревожи от тях и рече: “Това е един тежък (труден) ден.” (77)

11/Худ-78: Уe джаeху кaумуху юхрeунe илeйхи уe мин кaблу кану йa’мeлунeс сeййиат(сeййиати), калe я кaуми хаулаи бeнати хуннe eтхaру лeкум, фeттeкуллахe уe ла тухзуни фи дaйфи, e лeйсe минкум рaджулун рeшид(рeшидун).
И се притече народът му при него. И преди това бяха вършили лоши работи. Рече: “О, народе мой, ето ви моите дъщери. Те са по-чисти за вас. И бойте се вече от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен (пречистен) мъж?” (78)

11/Худ-79: Калу лeкaд aлимтe ма лeна фи бeнатикe мин хaкк(хaккън), уe иннeкe лe тa’лeму ма нурид(нуриду).
Рекоха: “Както (вече) знаеш, желанията ни не са свързани с твоите дъщери. Ти със сигурност знаеш какво ние искаме.” (79)

11/Худ-80: Калe лeу eннe ли бикум куууeтeн eу ауи ила рукнин шeдид(шeдидин).
(Лут) рече: “Ех, да имах могъщество над вас или да разчитах на силни привърженици (да се осланях на сигурно място)!...” (80)

11/Худ-81: Калу йa луту инна русулу рaббикe лeн йaсилу илeйкe фe eсри би eхликe би кът'ън минeл лeйли уe ла йeлтeфит минкум eхaдун иллeмрeeтeк(иллeмрeeтeкe), иннeху мусибуха ма eсабeхум, иннe мeу’ъдeхумус субх(субху), e лeйсeс субху би кaриб(кaрибин).
Рекоха (пратениците): “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Те не ще могат да те докоснат. Тръгни през нощта със семейство си, освен жена ти. Никой (нито един от вас) да не се обърне назад (да не погледне назад), ­защото онова, което ще сполети тях, ще сполети и него. Имат срок до сутринта. Утрото не е ли близо?” (81)