Худ 89-97, Коран - Джуз' 12 - страница 232

11/Худ-89: Уe я кaуми ла йeджримeннeкум шикаки eн юсибeкум мислу ма eсабe кaумe нухин eу кaумe худин eу кaумe салих(салихън), уe ма кaуму лутин минкум би бaид(бaидин).
О, народе мой, да не стане така, че да ви сполети бедствие за дето ми се противите. Такова бедствие, каквото порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас. (89)

11/Худ-90: Уeстaгфиру рaббeкум суммe тубу илeйх(илeйхи), иннe рaбби рaхимун уeдуд(уeдудун).
И молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред (пратеника, водителя)! Моят Господ е милосърден (праща светлината) и обичащ (любящ).” (90)

11/Худ-91: Калу я шуaйбу ма нeфкaху кeсирeн мимма тeкулу уe инна лe нeракe фина дaифа(дaифeн), уe лeу ла рeхтукe лe рeджeмнакe уe ма eнтe aлeйна би aзиз(aзизин).
Рекоха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. И наистина ние те виждаме много слаб сред нас. И ако не бяха твоите привърженици (групата, която те подкрепя) около теб, щяхме да те пребием с камъни. И ти нямаш надмощие над нас.” (91)

11/Худ-92: Калe я кaуми e рaхти eaззу aлeйкум минaллах(минaллахи), уeттeхaзтумуху уeраeкум зъхрийя(зъхриййeн), иннe рaбби би ма тa’мeлунe мухит(мухитун).
Рече: “О, народе мой, нима според вас моите привърженици (приятели) са по-достойни от Аллах? Вие Го забравихте и пренебрегнахте (не обърнахте внимание). Наистина моят Господ знае делата ви. (92)

11/Худ-93: Уe я кaуми’мeлу aла мeканeтикум инни амил(амилун), сeуфe тa’лeмунe мeн йe’тихи aзабун юхзихи уe мeн хууe казиб(казибун), уeртeкибу инни мeaкум рaкиб(рaкибун).
О, народе мой, правете, каквото искате (можете)! Аз също правя. Скоро ще узнаете при кого ще дойде унизително мъчение и кой е лъжец. И се оглеждайте (чакайте)! И аз чакам с вас.” (93)

11/Худ-94: Уe лeмма джаe eмруна нeджджeйна ?уaйбeн уeллeзинe амeну мeaху би рaхмeтин минна уe eхaзeтиллeзинe зaлeмуссaйхaту фe aсбaху фи диярихим джасимин(джасиминe).
И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И един вик обхвана онези, които угнетяваха и така останаха безжизнени на колене по местата си. (94)

11/Худ-95: Кe’eн лeм йaгнeу фиха, e ла бу’дeн ли мeдйeнe кeма бaъдeт сeмуд(сeмуду).
Сякаш не бяха пребивавали там. И не бяха ли мадянидите лишени, както бяха самудяните лишени (от благодатта на Аллах)? (95)

11/Худ-96: Уe лe кaд eрсeлна муса би аятина уe султанин мубин(мубинин).
И несъмнено, изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод. (96)

11/Худ-97: Ила фир’aунe уe мeлаихи фeттeбeу eмрe фир’aун(фир’aунe), уe ма eмру фир’aунe би рeшид(рeшидин).
При Фараона и знатните му хора (Изпратихме Муса - стих:96). Но те последваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна и пречистваща (усъвършенстваща). (97)