ал-Хиджр 1-15, Коран - Джуз' 14 - страница 262

15/ал-Хиджр-1: Eлиф лям ра тилкe аятул китаби уe кур’анин мубин(мубинин).
Алиф. Лам. Ра. Това са знамения на Книгата и на ясния Коран (изразените ясно). (1)

15/ал-Хиджр-2: Рубeма йeуeддуллeзинe кeфeру лeу кану муслимин(муслиминe).
Неверниците ще възжелаят: “Само да бяхме от мюсюлманите (отдадените)”. (2)

15/ал-Хиджр-3: Зeрхум йe’кулю уe йeтeмeттeу уe юлхихимул eмeлу фe сeуфe я’лeмун(я’лeмунe).
Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Скоро те ще узнаят. (3)

15/ал-Хиджр-4: Уe ма eхлeкна мин кaрйeтин илла уe лeха китабун мa’лум(мa’лумун).
И не сме погубили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано. (4)

15/ал-Хиджр-5: Ма тeсбику мин уммeтин eджeлeха уe ма йeстe’хърун(йeстe’хърунe).
Никоя общност не може нито да изпревари своя срок, нито да го забави. (5)

15/ал-Хиджр-6: Уe калю я eйюхeллeзи нуззилe aлeйхиз зикру иннeкe лe мeджнун(мeджнунун).
И рекоха: “О, ти, комуто бе низпослано напомнянето (поуката), ти несъмнено си луд! (6)

15/ал-Хиджр-7: Лeу ма тe’тина бил мeлаикeти ин кунтe минaс садъкин(садъкинe).
Тогава защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?” (7)

15/ал-Хиджр-8: Ма нунeззилул мeлаикeтe илла бил хaккъ уe ма кану изeн мунзaрин(мунзaринe).
Ние не спускаме ангелите с друго, освен с истината. И тогава те не ще бъдат изчакани. (8)

15/ал-Хиджр-9: Инна нaхну нeззeлнeз зикрe уe инна лeху лe хафизун(хафизунe).
Наистина Ние низпослахме напомнянето (Книгата с поуките, Корана) и Ние сме несъмнно неговите пазители. (9)

15/ал-Хиджр-10: Уe лe кaд eрсeлна мин кaбликe фи шияъл eууeлин(eууeлинe).
И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности. (10)

15/ал-Хиджр-11: Уe ма йe’тихим мин рeсулин илла кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И не дойде при тях ни един пратеник, без те да се подиграят с него. (11)

15/ал-Хиджр-12: Кeзаликe нeслукуху фи кулубил муджримин(муджриминe).
Така я (подигравката) влагаме в сърцата на престъпилите. ­ (12)

15/ал-Хиджр-13: Ла ю’минунe бихи уe кaд хaлeт суннeтул eууeлин(eууeлинe).
И те не вярват в него (пратеника), въпреки че е известна съдбата на предците. (13)

15/ал-Хиджр-14: Уe лeу фeтaхна aлeйхим бабeн минeс сeмаи фe зaллу фихи я’руджун(я’руджунe).
Дори и да бяхме разтворили над тях врата в небето, и от там да се изкачваха, (14)

15/ал-Хиджр-15: Лe калу иннeма суккирeт eбсаруна бeл нaхну кaумун мeсхурун(мeсхурунe).
И пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени (не виждаме истината). Ние сме омагьосани хора.” (15)