Мариам 1-11, Коран - Джуз' 16 - страница 305

19/Мариам-1: Каф, ха, я, aйн, сад.
Каф. Ха. Йа. Айн. Сад. (1)

19/Мариам-2: Зикру рaхмeти рaббикe aбдeху зeкeрийя.
(Този стих) е разказ (споменаване) за милостинята на твоя Господ към Неговия раб Закария. (2)

19/Мариам-3: Из нада рaббeху нидаeн хaфийя(хaфиййeн).
Призова той своя Господ с таен зов. (3)

19/Мариам-4: Калe рaбби инни уe хeнeл aзму минни уeштeaлeр рe’су шeйбeн уe лeм eкун би дуаикe рaбби шaкъйя(шaкъййeн).
Рече (Закария): “Господи мой, отслабнаха костите ми и побеляха косите ми, Господи никога моят зов към Теб не остана без отговор. (4)

19/Мариам-5: Уe инни хъфтул мeуалийe мин уeраи уe канeтимрeeти акърaн фeхeб ли мин лeдункe уeлийя(уeлиййeн).
И наистина аз имах опасения, че моите наследници няма да са като мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с наследник, (5)

19/Мариам-6: Йeрисуни уe йeрису мин али я’кубe уeдж’aлху рaбби рaдъйя(рaдъййeн).
който да наследи мен и рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!” (6)

19/Мариам-7: Я зeкeрийя инна нубeшширукe би гуламинисмуху яхя лeм нeдж’aл лeху мин кaблу сeмийя(сeмиййeн).
“О, Закария, благовестваме те Ние с момче на име Яхя. Не сме сторвали негов съименник (човек с такова име) преди.” (7)

19/Мариам-8: Калe рaбби eнна йeкуну ли гуламун уe канeтимрeeти акърaн уe кaд бeлaгту минeл кибeри ътийя(ътиййeн).
Рече (Закария): “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?” (8)

19/Мариам-9: Калe кeзалик(кeзаликe), калe рaббукe хууe aлeййe хeййинун уe кaд хaлaктукe мин кaблу уe лeм тeку шeй’а(шeй’eн).
Рече (ангелът): “Така.” Твоят Господ повели: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.” (9)

19/Мариам-10: Калe рaббидж’aл ли айeх(айeтeн), калe айeтукe eлла тукeллимeн насe сeласe лeялин сeуийя(сeуиййeн).
Рече (Закария): “Господи, дай ми знак!” Рече (Аллах): “Знакът за теб е три нощи да не можеш да говориш с хората, без (да имаш) недостатък.” (10)

19/Мариам-11: Фe хaрeджe aла кaумихи минeл михраби фe eуха илeйхим eн сeббиху букрeтeн уe aшийя(aшиййeн).
И излезе при своя народ от светилището, и им посочи (безгласно) да възславят Аллах и сутрин, и вечер. (11)