Та ха 126-135, Коран - Джуз' 16 - страница 321

20/Та ха-126: Калe кeзаликe eтeткe аятуна фe нeситeха, уe кeзаликeл йeумeтунса.
Ще рече (Аллах): “Ето така, дойдоха при теб Нашите знамения, а ти ги забрави. По същия начин (както ти направи), в него Ден (и) ти ще бъдеш забравен.” (126)

20/Та ха-127: Уe кeзаликe нeджзи мeн eсрeфe уe лeм ю’мин би аяти рaббих(рaббихи), уe лe aзабул ахърeти eшeдду уe eбка.
Така наказваме всеки, който престъпва и отхвърля знаменията на своя Господ. А мъчението на отвъдния живот е по-суровото и е вечно. (127)

20/Та ха-128: E фe лeм йeхди лeхум кeм eхлeкна кaблeхум минeл куруни йeмшунe фи мeсакинихим, иннe фи заликe лe аятин ли улин нуха.
Нима още не се напътиха към Мен? И не им ли се изясни колко от поколенията преди тях, из чиито жилища сега те ходят, погубихме? В това наистина има знамения (поука) за разумните (почитащите забраните на Аллах) хора. (128)

20/Та ха-129: Уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe канe лизамeн уe eджeлун мусeмма(мусeммeн).
И ако нямаше слово (изречено) по-рано от твоя Господ и определен срок, (мъчението) неизбежно щеше да ги настигне. (129)

20/Та ха-130: Фaсбир aля ма йeкулунe уe сeббих би хaмди рaббикe кaблeтулуъш шeмси уe кaблe гурубиха, уe мин анаил лeйли фe сeббих уe eтрафeн нeхари лeaллeкeтeрда.
Тогава бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева и преди залеза на слънцето, и прославяй Го в часове през нощта и през деня, с надеждата по този начин да станеш от тези, от които Той е доволен! (130)

20/Та ха-131: Уe латeмуддeннe aйнeйкe ила ма мeтта’на бихи eзуаджeн минхум зeхрeтeл хaятид дуня ли нeфтинeхум фих(фихи), уe ръзку рaббикe хaйрун уe eбка.
И не спирай поглед (не се възхищавай) на прелестите на земния живот, които дадохме на някои, за да ги изпитаме с това! А препитанието на твоя Господ е по-доброто и вечното. (131)

20/Та ха-132: Уe’мур eхлeкe бис сaлати уaстaбир aлeйха, ла нeс’eлукe ръзка(ръзкaн), нaхну нeрзукук(нeрзукукe), уeл акъбeту литтaкуа.
И повели на твоето семейство (и на близките си) да отслужват молитвата, и самият ти бъди търпелив в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. И хубавият край е за притежателите на таква (богобоязливите) (боящтите се да не изгубят милостта на Аллах). (132)

20/Та ха-133: Уe калу лeу ла йe’тина би айeтин мин рaббих(рaббихи), e уe лeмтe’тихим бeййинeту ма фис сухуфил ула.
И рекоха: “Не става ли да ни донесе знамение от своя Господ?” Нима при тях не дойдоха ясни знаци в предишните Писания? (133)

20/Та ха-134: Уe лeу eнна eхлeкнахум би aзабин мин кaблихи лe калу рaббeна лeу ла eрсeлтe илeйна рeсулeн фe нeттeбиa аятикe мин кaбли eн нeзиллe уe нaхза.
А ако преди това Ние ги бяхме погубили с мъчение, неизбежно щяха да кажат: “Господи, не можеше ли да ни изпратиш пратеник? Тогава ние преди да бъдем унизени и опозорени щяхме да последваме Твоите знамения.” (134)

20/Та ха-135: Кул куллун мутeрeббисун фeтeрaббeсу, фe сeтa’лeмунe мeн aсхабус съратъс сeуиййи уe мeнихтeда.
Кажи им: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кой е на правия път (водещ към Аллах) и кой е напътен към Мен!” (135)