български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٧ / صفحة ٣٢٢

ал-Анбиа 1-10, Коран - Джуз' 17 - страница 322

Джуз'-17, страница-322 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-17, страница-322 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-17, страница-322 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة الأنبياء

Сура ал-Анбиа

Бисмлляхир рахманир рахим.

اقْتَرَبَ لِلنَّاسِ حِسَابُهُمْ وَهُمْ فِي غَفْلَةٍ مَّعْرِضُونَ ﴿١﴾
21/ал-Анбиа-1: Иктeрeбe лин наси хисабухум уe хум фи гaфлeтин му’ридун(му’ридунe).
Наближи времето за равносметка на хората, а те се отдръпват в нехайство. (1)
مَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مَّن رَّبِّهِم مُّحْدَثٍ إِلَّا اسْتَمَعُوهُ وَهُمْ يَلْعَبُونَ ﴿٢﴾
21/ал-Анбиа-2: Ма йe’тихим мин зикрин мин рaббихим мухдeсин иллeстeмeуху уe хум йeл’aбун(йeл’aбунe).
Всеки път, когато дойде ново напомняне от твоя Господ, подигравайки се го слушат. (2)
لَاهِيَةً قُلُوبُهُمْ وَأَسَرُّواْ النَّجْوَى الَّذِينَ ظَلَمُواْ هَلْ هَذَا إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُكُمْ أَفَتَأْتُونَ السِّحْرَ وَأَنتُمْ تُبْصِرُونَ ﴿٣﴾
21/ал-Анбиа-3: Лахийeтeн кулубухум уe eсeррун нeджуeллeзинe зaлeму хeл хаза илла бeшeрун мислукум, e фe тe’тунeс сихрe уe eнтум тубсърун(тубсърунe).
Техните сърца са нехайни (към казаното от Аллах). И угнетителите скришом си пошепнаха (така) : “Този (Мохамед) не е ли само един човек като вас? Нима, виждайки това, ще последвате тази магия?” (3)
قَالَ رَبِّي يَعْلَمُ الْقَوْلَ فِي السَّمَاء وَالأَرْضِ وَهُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿٤﴾
21/ал-Анбиа-4: Калe рaбби я’лeмул кaулe фис сeмаи уeл aрдъ уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Рече (той): “Моят Господ знае всяко едно слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (4)
بَلْ قَالُواْ أَضْغَاثُ أَحْلاَمٍ بَلِ افْتَرَاهُ بَلْ هُوَ شَاعِرٌ فَلْيَأْتِنَا بِآيَةٍ كَمَا أُرْسِلَ الأَوَّلُونَ ﴿٥﴾
21/ал-Анбиа-5: Бeл калю aдгасу aхламин бeлифтeраху бeл хууe шаър(шаърун), фeл йe’тина би айeтин кeма урсилeл eууeлун(eууeлунe).
А те рекоха: “Разни сънища. Може би сам си го е измислил. А може само да е поет. Тогава нека ни донесе знамение (чудо), както на предишните бяха изпращани!” (5)
مَا آمَنَتْ قَبْلَهُم مِّن قَرْيَةٍ أَهْلَكْنَاهَا أَفَهُمْ يُؤْمِنُونَ ﴿٦﴾
21/ал-Анбиа-6: Ма амeнeт кaблeхум мин кaрйeтин eхлeкнаха, e фe хум ю’минун(ю’минунe).
Нито едно селище преди тях, което погубихме, не повярва. Нима те ще повярват? (6)
وَمَا أَرْسَلْنَا قَبْلَكَ إِلاَّ رِجَالاً نُّوحِي إِلَيْهِمْ فَاسْأَلُواْ أَهْلَ الذِّكْرِ إِن كُنتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٧﴾
21/ал-Анбиа-7: Уe ма eрсeлна кaблeкe илла риджалeн нухи илeйхим фeс’eлу eхлeз зикри ин кунтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
А преди теб, не изпратихме други, освен хора (мъже), на които дадохме откровение. Ако не знаете, питайте притежателите на напомнянето (онези, които непрекъснато споменават името на Аллах). (7)
وَمَا جَعَلْنَاهُمْ جَسَدًا لَّا يَأْكُلُونَ الطَّعَامَ وَمَا كَانُوا خَالِدِينَ ﴿٨﴾
21/ал-Анбиа-8: Уe ма джeaлнахум джeсeдeн ля йe’кулунeт тaамe уe ма кану халидин(халидинe).
И Ние не ги сторихме (хората, на които дадохме откровение) с тела, които не се хранят, и те не са от безсмъртните. (8)
ثُمَّ صَدَقْنَاهُمُ الْوَعْدَ فَأَنجَيْنَاهُمْ وَمَن نَّشَاء وَأَهْلَكْنَا الْمُسْرِفِينَ ﴿٩﴾
21/ал-Анбиа-9: Суммe сaдaкнахумул уa’дe фe eнджeйнахум уe мeн нeшау уe eхлeкнeл мусрифин(мусрифинe).
Сетне бяхме точни в обещаното им на тях и така спасихме тях и тези, които пожелахме, а престъпващите погубихме. (9)
لَقَدْ أَنزَلْنَا إِلَيْكُمْ كِتَابًا فِيهِ ذِكْرُكُمْ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ﴿١٠﴾
21/ал-Анбиа-10: Лeкaд eнзeлна илeйкум китабeн фихи зикрукум, e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Кълна се, че ви низпослахме Книга, в която се споменава за вас. Нима още не проумявате? (10)