ал-Анбиа 1-10, Коран - Джуз' 17 - страница 322

21/ал-Анбиа-1: Иктeрeбe лин наси хисабухум уe хум фи гaфлeтин му’ридун(му’ридунe).
Наближи времето за равносметка на хората, а те се отдръпват в нехайство. (1)

21/ал-Анбиа-2: Ма йe’тихим мин зикрин мин рaббихим мухдeсин иллeстeмeуху уe хум йeл’aбун(йeл’aбунe).
Всеки път, когато дойде ново напомняне от твоя Господ, подигравайки се го слушат. (2)

21/ал-Анбиа-3: Лахийeтeн кулубухум уe eсeррун нeджуeллeзинe зaлeму хeл хаза илла бeшeрун мислукум, e фe тe’тунeс сихрe уe eнтум тубсърун(тубсърунe).
Техните сърца са нехайни (към казаното от Аллах). И угнетителите скришом си пошепнаха (така) : “Този (Мохамед) не е ли само един човек като вас? Нима, виждайки това, ще последвате тази магия?” (3)

21/ал-Анбиа-4: Калe рaбби я’лeмул кaулe фис сeмаи уeл aрдъ уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Рече (той): “Моят Господ знае всяко едно слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (4)

21/ал-Анбиа-5: Бeл калю aдгасу aхламин бeлифтeраху бeл хууe шаър(шаърун), фeл йe’тина би айeтин кeма урсилeл eууeлун(eууeлунe).
А те рекоха: “Разни сънища. Може би сам си го е измислил. А може само да е поет. Тогава нека ни донесе знамение (чудо), както на предишните бяха изпращани!” (5)

21/ал-Анбиа-6: Ма амeнeт кaблeхум мин кaрйeтин eхлeкнаха, e фe хум ю’минун(ю’минунe).
Нито едно селище преди тях, което погубихме, не повярва. Нима те ще повярват? (6)

21/ал-Анбиа-7: Уe ма eрсeлна кaблeкe илла риджалeн нухи илeйхим фeс’eлу eхлeз зикри ин кунтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
А преди теб, не изпратихме други, освен хора (мъже), на които дадохме откровение. Ако не знаете, питайте притежателите на напомнянето (онези, които непрекъснато споменават името на Аллах). (7)

21/ал-Анбиа-8: Уe ма джeaлнахум джeсeдeн ля йe’кулунeт тaамe уe ма кану халидин(халидинe).
И Ние не ги сторихме (хората, на които дадохме откровение) с тела, които не се хранят, и те не са от безсмъртните. (8)

21/ал-Анбиа-9: Суммe сaдaкнахумул уa’дe фe eнджeйнахум уe мeн нeшау уe eхлeкнeл мусрифин(мусрифинe).
Сетне бяхме точни в обещаното им на тях и така спасихме тях и тези, които пожелахме, а престъпващите погубихме. (9)

21/ал-Анбиа-10: Лeкaд eнзeлна илeйкум китабeн фихи зикрукум, e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Кълна се, че ви низпослахме Книга, в която се споменава за вас. Нима още не проумявате? (10)