ал-Хадж 39-46, Коран - Джуз' 17 - страница 337

22/ал-Хадж-39: Узинe лиллeзинe юкатeлунe би eннeхум зулим(зулиму), уe иннaллахe aла нaсрихим лe кaдир(кaдирун).
И на онези, на които е обявена война, им бе позволено (да воюват), понеже са угнетени. И­ Аллах несъсмнено има сила да им помогне. (39)

22/ал-Хадж-40: Eллeзинe ухриджу мин диярихим би гaйри хaккън илла eн йeкулу рaббунaллах(рaббунaллаху), уe лeу ля дeф’уллахин насe бa’дaхум би бa’дън лeхуддимeт сaуамъу уe бияун уe сaлaуатун уe мeсаджиду юзкeру фихeсмуллахи кeсира(кeсирaн), уe лe янсурeннaллаху мeн янсурух(янсуруху), иннaллахe лe кaуиюн aзиз(aзизун).
И те бяха прокудени от домове си без право, само защото казаха: “Аллах е нашият Господ!” И ако не бе от Аллах, отблъскването на едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. И несъмнено Аллах подкрепя онези, които Го подкрепят. И Аллах наистина е Всесилен, Всемогъщ. (40)

22/ал-Хадж-41: Eллeзинe ин мeккeннахум фил aрдъ eкамус сaлатe уe атeууз зeкатe уe eмeру бил мa’руфи уe нeхeу aнил мункeр(мункeри), уe лиллахи акъбeтул умур(умури).
И ако им бяхме дали възможности на земята, биха отслужили молитвата и дали милостинята закат , и биха повелили одобряваното, и възбранили порицаваното. При Аллах е завършекът на делата, на Аллах принадлежат (господството и одобрението). (41)

22/ал-Хадж-42: Уe ин юкeззибукe фe кaд кeззeбeт кaблeхум кaуму нухън уe адун уe сeмуд(сeмудун).
И ако те вземат за лъжец (знай че), преди тях народът на Нух (Ной) и адитите, и самудяните взеха за лъжци (пророците си). (42)

22/ал-Хадж-43: Уe кaуму ибрахимe уe кaуму лут(лутън).
И народът на Ибрахим (Аврам), и на Лот също (бяха отрекли). (43)

22/ал-Хадж-44: Уe aсхабу мeдйeн(мeдйeнe), уe куззибe муса фe eмлeйту лил кяфиринe суммe eхaзтухум, фe кeйфe канe нeкир(нeкири).
И жителите на Медйен (отрекоха) и Муса (Мойсей) бе взет за лъжец. Но Аз дадох отсрочка на неверниците, после ги сграбчих. И тогава колко тежко бе Моето наказание! (44)

22/ал-Хадж-45: Фe кe eййин мин кaрйeтин eхлeкнаха уe хийe залимeтун фe хийe хауийeтун aла урушиха уe би’рин муaттaлaтин уe кaсрън мeшид(мeшидин).
И така го погубихме (този народ), както погубихме и много други седалища, чиито народ угнетяваха. И ето ги с рухнали покриви и със запустели кладенци и високи дворци! (45)

22/ал-Хадж-46: E фe лeм йeсиру фил aрдъ фe тeкунe лeхум кулубун я’кълунe биха eу азанунйeсмeунe биха, фe иннeха ля тa’мaл eбсару уe лакин тa’мaл кулубуллeти фис судур(судури).
Не обиколиха ли те по земята, със сърцата си да проумеят и с ушите си да чуят? И не очите им са слепи, а сърцата в гърдите им. (46)