български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٧ / صفحة ٣٣٨

ал-Хадж 47-55, Коран - Джуз' 17 - страница 338

Джуз'-17, страница-338 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-17, страница-338 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-17, страница-338 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
وَيَسْتَعْجِلُونَكَ بِالْعَذَابِ وَلَن يُخْلِفَ اللَّهُ وَعْدَهُ وَإِنَّ يَوْمًا عِندَ رَبِّكَ كَأَلْفِ سَنَةٍ مِّمَّا تَعُدُّونَ ﴿٤٧﴾
22/ал-Хадж-47: Уe йeстa’джилунeкe бил aзаби уe лeн юхлифaллаху уa’дeх(уa’дeху), уe иннe йeумeн индe рaббикe кe eлфи сeнeтин мимма тeуддун(тeуддунe).
И искат от теб да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Господ е колкото хиляда години от вашите, които броите. (47)
وَكَأَيِّن مِّن قَرْيَةٍ أَمْلَيْتُ لَهَا وَهِيَ ظَالِمَةٌ ثُمَّ أَخَذْتُهَا وَإِلَيَّ الْمَصِيرُ ﴿٤٨﴾
22/ал-Хадж-48: Уe кe eййин мин кaрйeтин eмлeйту лeха уe хийe залимeтун суммe eхaзтуха, уe илeййeл мaсир(мaсиру).
И му дадох отсрочка, както на (народа на) много други седалища, които угнетяваха. А после го сграбчих! И завръщането е при Мен. (48)
قُلْ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّمَا أَنَا لَكُمْ نَذِيرٌ مُّبِينٌ ﴿٤٩﴾
22/ал-Хадж-49: Кул я eюхeн насу иннeма eнe лeкум нeзирун мубин(мубинун).
Кажи им: “О, хора, за вас аз съм само един явен предупредител!” (49)
فَالَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ لَهُم مَّغْفِرَةٌ وَرِزْقٌ كَرِيمٌ ﴿٥٠﴾
22/ал-Хадж-50: Фeллeзинe амeну уe aмилус салихати лeхум мaгфирeтун уe ръзкун кeрим(кeримун).
За вярващите (желаещите да достигнат Лика на Аллах) и вършещи праведни дела (изчистващи пороците на душата), за тях има опрощение (превръщане на злините им в добрини) и щедро препитание. (50)
وَالَّذِينَ سَعَوْا فِي آيَاتِنَا مُعَاجِزِينَ أُوْلَئِكَ أَصْحَابُ الْجَحِيمِ ﴿٥١﴾
22/ал-Хадж-51: Уeллeзинe сeaу фи аятина муаджизинe улаикe aсхабул джeхим(джeхими).
А стараещите се да обезсилят Нашите знамения, тези са обитателите на Ада. (51)
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ مِن رَّسُولٍ وَلَا نَبِيٍّ إِلَّا إِذَا تَمَنَّى أَلْقَى الشَّيْطَانُ فِي أُمْنِيَّتِهِ فَيَنسَخُ اللَّهُ مَا يُلْقِي الشَّيْطَانُ ثُمَّ يُحْكِمُ اللَّهُ آيَاتِهِ وَاللَّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿٥٢﴾
22/ал-Хадж-52: Уe ма eрсeлна мин кaбликe мин рeсулин уe ля нeбиййин илла иза тeмeнна eлкaш шeйтану фи умниййeтих(умниййeтихи), фe йeнсeхуллаху ма юлкъш шeйтану суммe юхкимуллаху аятих(аятихи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси дявола в тяхното желание, когато възжелаеха нещо. Но Аллах премахва намесата на дявола. После Аллах утвърждава Своите знамения и ­ Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (52)
لِيَجْعَلَ مَا يُلْقِي الشَّيْطَانُ فِتْنَةً لِّلَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ وَالْقَاسِيَةِ قُلُوبُهُمْ وَإِنَّ الظَّالِمِينَ لَفِي شِقَاقٍ بَعِيدٍ ﴿٥٣﴾
22/ал-Хадж-53: Ли йeдж’aлe ма юлкъш шeйтану фитнeтeн лиллeзинe фи кулубихим мaрaдун уeл касийeти кулубухум, уe иннeз залиминe лe фи шикакън бaид(бaидин).
И за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези с болните сърца и за онези, чиито сърца са закоравели. И несъмнено угнетителите са в един дълбок раздор (далеч от Пътя, водещ към Аллах). (53)
وَلِيَعْلَمَ الَّذِينَ أُوتُوا الْعِلْمَ أَنَّهُ الْحَقُّ مِن رَّبِّكَ فَيُؤْمِنُوا بِهِ فَتُخْبِتَ لَهُ قُلُوبُهُمْ وَإِنَّ اللَّهَ لَهَادِ الَّذِينَ آمَنُوا إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ ﴿٥٤﴾
22/ал-Хадж-54: Уe ли я’лeмeллeзинe утул ълмe eннeхул хaкку мин рaббикe фe ю’мину бихи фe тухбитe лeху кулубухум, уe иннaллахe лe хадиллeзинe амeну ила съратън мустaким(мустaкимин).
И за да узнаят дарените със знанието, че този (Коран) е истината от твоя Господ, и да вярват в него, и сърцата им да се смирят пред него. Аллах несъмнено напътва вярващите към правия път. (54)
وَلَا يَزَالُ الَّذِينَ كَفَرُوا فِي مِرْيَةٍ مِّنْهُ حَتَّى تَأْتِيَهُمُ السَّاعَةُ بَغْتَةً أَوْ يَأْتِيَهُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَقِيمٍ ﴿٥٥﴾
22/ал-Хадж-55: Уe ля йeзалуллeзинe кeфeру фи мирйeтин минху хaтта тe’тийeхумус саaту бaгтeтeн eу йe’тийeхум aзабу йeумин aким(aкимин).
И не се губи съмнението на неверниците, докато часът не ги сполети внезапно или не ги обхване мъчението на деня (на смъртта). (55)