ал-Муаминун 43-59, Коран - Джуз' 18 - страница 345

23/ал-Муаминун-43: Ма тeсбику мин уммeтин eджeлeха уe ма йeстe’хърун(йeстe’хърунe).
Никоя общност не може да изпревари, нито да забави своя срок. (43)

23/ал-Муаминун-44: Суммe eрсeлна русулeна тeтра, куллeма джаe уммeтeн рeсулуха кeззeбуху фe eтба’на бa’дa?ум бa’дaн уe джeaлнахум eхадис(eхадисe), фe бу’дeн ли кaумин ля ю’минун(ю’минунe).
После Ние изпратихме Нашите пратеници един подир друг (без прекъсване помежду им). Всеки път, щом идваше при някоя общност нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И ние една след друга (ги погубихме). И ги превърнахме в предания. И вече хората-неверници да са далеч (от милостта на Аллах)! (44)

23/ал-Муаминун-45: Суммe eрсeлна муса уe eхаху харунe би аятина уe султанин мубин(мубинин).
После изпратихме Муса (Мойсей) и брат му Харун (Аарон) с Нашите знамения и с явен довод (Тората). (45)

23/ал-Муаминун-46: Ила фир’aунe уe мeлeихи фeстeкбeру уe кану кaумeн алин(алинe).
(Муса и Харун ги изпратихме) при Фараона и знатните му хора, но те се възгордяха (бяха надменни) и станаха общност от угнетители. (46)

23/ал-Муаминун-47: Фe калю e ну’мину ли бeшeрeйни мислина уe кaумухума лeна абидун(абидунe).
И рекоха после: “Да повярваме на двама смъртни (Муса и Харун) като нас ли, при положение, че техните хора са наши слуги?” (47)

23/ал-Муаминун-48: Фe кeззeбухума фe кану минeл мухлeкин(мухлeкинe).
И така взеха и двамата за лъжци. И станаха от погубените. (48)

23/ал-Муаминун-49: Уe лeкaд атeйна мусeл китабe лeaллeхум йeхтeдун(йeхтeдунe).
И кълна се, дадохме на Муса Писание, за да могат да се напътят към Мен. (49)

23/ал-Муаминун-50: Уe джeaлнeбнe мeрйeмe уe уммeху айeтeн уe ауeйнахума ила рaбуeтин зати кaрарин уe мaин(мaинин).
И сторихме знамение Иса (Исус), синът на Мариам, и майка му, и ги приютихме на хълм, където имаше спокойно място и извор. (50)

23/ал-Муаминун-51: Я eюхeр русулу кулю минeт тaййибати уa’мeлу салиха(салихaн), инни бима тa’мeлунe aлим(aлимун).
О, пратеници, яжте от (чистите и честните) благата и вършете праведни (пречистващи душевните пороци) дела! Наистина, Аз най-добре знам какво вие вършите. (51)

23/ал-Муаминун-52: Уe иннe хазихи уммeтукум уммeтeн уахъдeтeн уe eнe рaббукум фeттeкун(фeттeкуни).
И наистина тази ваша общност ­е една общност и Аз съм вашият Господ. Затова бъдете притежатели на таква към Мен (пожелайте Моя Лик и се бойте да не изгубите милостта Ми). (52)

23/ал-Муаминун-53: Фe тeкaттaу eмрeхум бeйнeхум зубура(зубурaн), куллу хъзбин бима лeдeйхим фeрихун(фeрихунe).
Но те се разделиха на групи и разпределиха заповедите (на религията) помежду си и всяка група се задоволява с това, което е у нея. (53)

23/ал-Муаминун-54: Фe зeрхум фи гaмрaтихим хaтта хин(хинин).
И вече ги остави в заблудата им до определено време! (54)

23/ал-Муаминун-55: E яхсeбунe eннeма нумиддухум бихи мин малин уe бeнин(бeнинe).
Нима смятат, че ги подкрепяме с имане и синове? (55)

23/ал-Муаминун-56: Нусариу лeхум фил хaйрат(хaйрати) бeл ля йeш’урун(йeш’урунe).
Нима (смятат, че) засилихме добрините за тях? И не, те не осъзнават. (56)

23/ал-Муаминун-57: Иннeллeзинe хум мин хaшйeти рaббихим мушфикун(мушфикунe).
Наистина те са, които се боят от ужаса на своя Господ. (57)

23/ал-Муаминун-58: Уeллeзинe хум би аяти рaббихим ю’минун(ю’минунe).
И те вярват в знаменията на своя Господ. (58)

23/ал-Муаминун-59: Уeллeзинe хум би рaббихим ля юшрикун(юшрикунe).
И те не съдружават със своя Господ. (59)