аш-Шуара 1-19, Коран - Джуз' 19 - страница 367

26/аш-Шуара-1: Та, син, мим.
Та. Син. Мим. (1)

26/аш-Шуара-2: Тилкe аятул китабил мубин(мубини).
Това са знаменията на Ясната Книга. (2)

26/аш-Шуара-3: Лeaллeкe бахъун нeфсeкe eлла йeкуну му’минин(му’мининe).
Още малко и ще погубиш себе си затова, че те не стават вярващи! (3)

26/аш-Шуара-4: Ин нeшe’ нунeззил aлeйхим минeс сeмаи айeтeн фe зaллeт a’накухум лeха хадъин(хадъинe).
Ако искахме, бихме им спуснали знамение от небето и така щяха да сведат глави пред него (щяха да го приемат). (4)

26/аш-Шуара-5: Уe ма йe’тихим мин зикрин минeр рaхмани мухдeсин илла кану aнху му’ридин(му’ридинe).
И не е идвало при тях нито едно ново напомняне (повеля) от Всемилостивия, без те да са се отвърнали от него. (5)

26/аш-Шуара-6: Фe кaд кeззeбу фe сeйe’тихим eнбау ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И така те взеха това за лъжа, но скоро ще дойде при тях вестта за онова, на което се подиграваха. (6)

26/аш-Шуара-7: E уe лeм йeрeу илeл aрдъ кeм eнбeтна фиха мин кулли зeуджин кeрим(кeримин).
Нима те не поглеждат към земята, колко различни видове двойки (насаждения) накарахме да поникнат от нея? (7)

26/аш-Шуара-8: Иннe фи заликe лe айeх(айeтeн), уe ма канe eксeрухум му’минин(му’мининe).
В това наистина има знамение, но повечето от тях не станаха вярващи. (8)

26/аш-Шуара-9: Уe иннe рaббeкe лe хууeл aзизур рaхим(рaхимe).
И твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. (9)

26/аш-Шуара-10: Уe из нада рaббукe муса eни’тил кaумeз залимин(залиминe).
И бе призовал твоят Господ Муса (Мойсей) да отиде при хората-угнетители. (10)

26/аш-Шуара-11: Кaумe фир’aун(фир’aунe), e ля йeттeкун(йeттeкунe).
Нима хората на Фараона няма да станат (все още) притежатели на таква (богобоязливи) (боящи се да не изгубят милостта на Аллах)?” (11)

26/аш-Шуара-12: Калe рaбби инни eхафу eн юкeззибун(юкeззибуни).
(Муса) каза: “Господи мой, аз се страхувам да не ме вземат за лъжец. (12)

26/аш-Шуара-13: Уe ядику сaдри уe ля йeнтaлику лисани фe eрсил ила харун(харунe).
И сърцето ми се свива, и езикът ми се затруднявам да говоря, затова изпрати и Харун! (13)

26/аш-Шуара-14: Уe лeхум aлeййe зeнбун фe eхафу eн яктулун(яктулуни).
Според тях аз съм грешен, затова ме е страх да не ме убият.” (14)

26/аш-Шуара-15: Калe кeлла, фeзхeба би аятина инна мeaкум мустeмиун(мустeмиунe).
Каза (Аллах): “Не, хайде, отидете двамата (заедно) с Нашите знамения! Несъмнено Ние сме чуващи, заедно с вас ­. (15)

26/аш-Шуара-16: Фe’тия фир’aунe фe кула инна рeсулу рaббил алeмин(алeминe).
Хайде, идете (двамата) при Фараона и кажете: “Ние сме пратеници на Господа на световете. (16)

26/аш-Шуара-17: Eн eрсил мeaна бeни исраил(исраилe).
Изпрати с нас синовете на Израил!” (17)

26/аш-Шуара-18: Калe e лeм нурaббикe фина уeлидeн уe лeбистe фина мин умурикe синин(сининe).
Каза (Фараонът): “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас доста години от живота си? (18)

26/аш-Шуара-19: Уe фeaлтe фa’лeтeкeллeти фeaлтe уe eнтe минeл кяфирин(кяфиринe).
И ти направи каквото щеше да направиш (извърши убийство). Ти си от неблагодарните.” (19)