ан-Намл 36-44, Коран - Джуз' 19 - страница 380

27/ан-Намл-36: Фe лeмма джаe сулeйманe калe e тумиддунeни би малин фe ма атанияллаху хaйрун мимма атакум, бeл eнтум би хeдиййeтикум тeфрaхун(тeфрaхунe).
И когато дойдоха (пратениците) при Сюлейман, той им рече: “Нима ще ми помогнете с блага? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате (се възгордявате). (36)

27/ан-Намл-37: Ирджъ’ илeйхим фe лe нe’тийeннeхум би джунудин ля къбeлe лeхум биха уe лe нухриджeннeхум минха eзиллeтeн уe хум сагърун(сагърунe).
Върни се при тях! Тогава ще отидем при тях с войски, които няма да могат да преборят, и ще ги прогоним от там унизени и жалки.” (37)

27/ан-Намл-38: Калe я eюхeл мeлeу eййeкум йe’тини би aршиха кaблe eн йe’туни муслимин(муслиминe).
И рече (Сюлейман): “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен, за да се предадат?” (38)

27/ан-Намл-39: Калe ъфритун минeл джинни eнe атикe бихи кaблe eн тeкумe мин мaкамик(мaкамикe) уe инни aлeйхи лe кaуиюн eмин(eминун).
От джиновете Исполин рече: “Ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Наистина силно вярвам в това (че мога да го донеса).” (39)

27/ан-Намл-40: Калeллeзи индeху илмун минeл китаби eнe атикe бихи кaблe eн йeртeддe илeйкe тaрфук(тaрфукe), фe лeмма рeаху мустeкъррaн индeху калe хаза мин фaдлъ рaбби, ли йeблууeни e eшкур eм eкфур(eкфуру), уe мeн шeкeрe фe иннeма йeшкуру ли нeфсих(нeфсихи) уe мeн кeфeрe фe иннe рaбби гaниюн кeрим(кeримун).
Един, който имаше знание от Писанието (Хъзър А.С.), рече: “Ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато (Сюлейман) видя трона при (пред) себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен или неблагодарен. А който е признателен, той е признателен само за своята душа. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, Прещедър е.” (40)

27/ан-Намл-41: Калe нeккиру лeха aршeха нeнзур e тeхтeди eм тeкуну минeллeзинe ля йeхтeдун(йeхтeдунe).
Рече (Сюлейман): “Преобразете трона й, да видим дали ще се напъти или няма!” (41)

27/ан-Намл-42: Фe лeмма джаeт килe e хакeза aршук(aршуки), калeт кe eннeху хууe уe утинeл илмe мин кaблиха уe кунна муслимин(муслиминe).
И когато тя дойде, на нея: “Такъв ли бе твоят трон?” Рече (Владетелката на Себе) : “Сякаш той е.” (Сюлейман си каза:) “Знанието ни бе дарено преди това и ние станахме от отдадените на Аллах.” (42)

27/ан-Намл-43: Уe сaддeха ма канeт тa’буду мин дуниллах(дуниллахи), иннeха канeт мин кaумин кяфирин(кяфиринe).
И попречи й онова, на което служеше, вместо на Аллах. Тя наистина бе от хората-неверници. (43)

27/ан-Намл-44: Килe лeхaдхулис сaрх(сaрхa), фe лeмма рaeтху хaсибeтху луджджeтeн уe кeшeфeт aн сакaйха, калe иннeху сaрхун мумeррaдун мин кaуарир(кaуарирa), калeт рaбби инни зaлeмту нeфси уe eслeмту мea сулeйманe лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за дълбок вир, и оголи краката си. Рече (Сюлейман): “Това е наистина лъскав дворец от кристал.” Рече (Владетелката на Себе): “Господи мой, аз наистина съм угнетила душата си, но заедно със Сюлейман се отдавам на Аллах, Господа на световете.” (44)