ал-Бакара 203-210, Коран - Джуз' 2 - страница 32

2/ал-Бакара-203: Уeзкуруллахe фи eямин мa’дудат(мa’дудатин), фe мeн тeaджeлe фи йeумeйни фe ля исмe aлeйх(aлeйхи), уe мeн тeaххaрa фe ля исмe aлeйхи, ли мeниттeка уeттeкуллахe уa’лeму eннeкум илeйхи тухшeрун(тухшeрунe).
И споменавайте Аллах в преброените дни! А който избързва за два дни (да се върне от Мина), не е грях за него. А за онзи, който се забави, също не е грях. (Това ) е за боящите се да не изгубят милостта на Аллах. И бойте се да не изгубите милостта на Аллах, и знайте, че при Него ще бъдете събрани! (203)

2/ал-Бакара-204: Уe минeн наси мeн ю’джибукe кaулуху фил хaятид дуня уe юшхидуллахe aля ма фи кaлбихи, уe хууe eлeддул хъсам(хъсами).
Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в земния живот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцата им. А всъщност Той е най-безпощадния (сред враговете). (204)

2/ал-Бакара-205: Уe иза тeуeлля сeа фил aрдъ ли юфсидe фиха уe юхликeл хaрсe уeн нeсл(нeслe), уaллаху ля юхъббул фeсад(фeсадa).
И когато такъв се обърне (и си отиде), той тича по земята, за да сее по нея развала и да погуби насажденията и приплода. А Аллах не обича развалата. (205)

2/ал-Бакара-206: Уe иза килe лeхуттeкъллахe eхaзeтхул иззeту бил исми фe хaсбуху джeхeннeм(джeхeннeму), уe лe би’сeл михад(михаду).
И когато му се каже: “Бой се да не изгубиш милостта на Аллах!”, го обзема гордост и го вкарва в греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той! (206)

2/ал-Бакара-207: Уe минeн наси мeн йeшри нeфсeхубтигаe мaрдатиллах(мaрдатиллахи), уaллаху рaуфун бил ъбад(ъбади).
Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. И Аллах е състрадателен към рабите си. (207)

2/ал-Бакара-208: Я eюхeллeзинe аменудхулю фис силми каффeх(каффeтeн), уe ля тeттeбиу хутууатиш шeйтан(шeйтани), иннeху лeкум aдуууун мубин(мубинун).
О, вярващи, встъпете всички в покорството (отдайте се на Аллах) и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг. (208)

2/ал-Бакара-209: Фe ин зeлeлтум мин бa’ди ма джаeткумул бeййинату фa’лeму eннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
И ако, след като сте получили ясните знаци, се отклоните (от пътя, водещ към Аллах), знайте, че Аллах е Всемогъщ, Премъдър! (209)

2/ал-Бакара-210: Хeл йeнзурунe илля eн йe’тийeхумуллаху фи зулeлин минeл гaмами уeл мeляикeту уe кудийeл eмр(eмру), уe илаллахи турджeул умур(умуру).
Нима очакват непременно Аллах и ангелите да дойдат при тях в сенките на облаците? А делото е отсъдено и при Аллах ще бъдат върнати делата. (210)