ал-Анкабут 7-14, Коран - Джуз' 20 - страница 397

29/ал-Анкабут-7: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати лe нукeффирaннe aнхум сeййиатихим уe лe нeджзийeннeхум aхсeнeллeзи кану я’мeлун(я’мeлунe).
А вярващите (желаещите да срещнат лика на Аллах през земния си живот) и вършещите праведни дела ( изчистващи пороците от душата), несъмнено ще покрием лошите им постъпки (грехове) и ще ги възнаградим с по-хубаво от това, което са вършили. (7)

29/ал-Анкабут-8: Уe уaссaйнeл инсанe би уалидeйхи хусна(хуснeн), уe ин джахeдакe ли тушрикe би ма лeйсe лeкe бихи илмун фe ля тутъ’хума, илeййe мeрджиукум фe унeббиукум бима кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
И Ние повелихме (заповядахме) на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принуждават да съдружаваш Мен с онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и тогава Аз ще ви известя какво сте вършили. (8)

29/ал-Анкабут-9: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати лe нудхълeннeхум фис салихин(салихинe).
А вярващите (праведните) и вършещите праведни (прочистващи душите) дела, непременно ще ги удостоим да са сред праведните. (9)

29/ал-Анкабут-10: Уe минeн наси мeн йeкулу амeнна биллахи фe иза узийe филлахи джeaлe фитнeтeн наси кe aзабиллах(aзабиллахи), уe лe ин джаe нaсрун мин рaббикe лe йeкулуннe инна кунна мeaкум, e уe лeйсaллаху би a’лeмe би ма фи судурил алeмин(алeминe).
И когато хора, казали “Ние повярвахме в Аллах!” бяха подложени на страдания по пътя на Аллах, сееха смут, все едно това е наказание от Аллах. А когато дойде помощ от твоя Господ, казаха: “Ние наистина бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае най-добре това, което е вътре в световете? (10)

29/ал-Анкабут-11: Уe лe я’лeмeннaллахуллeзинe амeну уe лe я’лeмeннeл мунафикин(мунафикинe).
И наистина Аллах знае кои са вярващите и кои лицемерите. (11)

29/ал-Анкабут-12: Уe калeллeзинe кeфeру лиллeзинe амeнуттeбиу сeбилeна уeлнaхмил хaтаякум, уe ма хум би хамилинe мин хaтаяхум мин шeй’(шeй’ин), иннeхум лe казибун(казибунe).
И отричащите рекоха на вярващите : “Следвайте нашия път и ние ще понесем прегрешенията ви!” Ала те не ще понесат нищо от прегрешенията им. И наистина те са лъжци. (12)

29/ал-Анкабут-13: Уe лe яхмилуннe eскалeхум уe eскалeн мea eскалихим уe лe юс’eлуннe йeумeл къямeти aмма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
И те (лъжците) ще носят заедно със своето бреме и тяхното бреме. И в Съдния ден непременно ще бъдат разпитани за това, което са измисляли. (13)

29/ал-Анкабут-14: Уe лeкaд eрсeлна нухaн ила кaумихи, фe лeбисe фихим eлфe сeнeтин илла хaмсинe ама(амeн), фe eхaзeхумут туфану уe хум залимун(залимунe).
И наистина изпратихме Нух (Ной) при неговия народ (като пророк), и така той прекара сред тях хиляда години без петдесет (950 години). И после ги грабна потопът, и те бяха угнетители. (14)