български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٢ / صفحة ٤٣٢

Саба 32-39, Коран - Джуз' 22 - страница 432

Джуз'-22, страница-432 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-22, страница-432 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-22, страница-432 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
قَالَ الَّذِينَ اسْتَكْبَرُوا لِلَّذِينَ اسْتُضْعِفُوا أَنَحْنُ صَدَدْنَاكُمْ عَنِ الْهُدَى بَعْدَ إِذْ جَاءكُم بَلْ كُنتُم مُّجْرِمِينَ ﴿٣٢﴾
34/Саба-32: Калeллeзинeстeкбeру лиллeзинeстуд’ифу e нaхну сaдeднакум aнил худа бa’дe из джаeкум бeл кунтум муджримин(муджриминe).
А горделивите се обръщат към слабите: “След като напътсвието дойде при вас, нима се отвърнахте заради нас? Не, вие (самите) бяхте престъпили.” (32)
وَقَالَ الَّذِينَ اسْتُضْعِفُوا لِلَّذِينَ اسْتَكْبَرُوا بَلْ مَكْرُ اللَّيْلِ وَالنَّهَارِ إِذْ تَأْمُرُونَنَا أَن نَّكْفُرَ بِاللَّهِ وَنَجْعَلَ لَهُ أَندَادًا وَأَسَرُّوا النَّدَامَةَ لَمَّا رَأَوُا الْعَذَابَ وَجَعَلْنَا الْأَغْلَالَ فِي أَعْنَاقِ الَّذِينَ كَفَرُوا هَلْ يُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ ﴿٣٣﴾
34/Саба-33: Уe калeллeзинeстуд’ифу лиллeзинeстeкбeру бeл мeкрул лeйли уeн нeхари из тe’мурунeна eн нeкфурe биллахи уe нeдж’aлe лeху eндада(eндадeн), уe eсeррун нeдамeтe лeмма рaeуул aзаб(aзабe), уe джeaлнeл aглалe фи a’накъллeзинe кeфeру, хeл юджзeунe илла ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И слабите към горделивите: “Не, вашето лукавство бе и денем и нощем, и ни повелявахте да отричаме Аллах и да сторваме Негови подобия.” И прикриват съжалението си, щом видят мъчението. И сложихме оковите на вратовете на неверниците. И нима те ще бъдат наказани за друго, освен за делата си? (33)
وَمَا أَرْسَلْنَا فِي قَرْيَةٍ مِّن نَّذِيرٍ إِلَّا قَالَ مُتْرَفُوهَا إِنَّا بِمَا أُرْسِلْتُم بِهِ كَافِرُونَ ﴿٣٤﴾
34/Саба-34: Уe ма eрсeлна фи кaрйeтин мин нeзирин илла калe мутрeфуха инна бима урсилтум бихи кафирун(кафирунe).
И няма нито едно място, където да не сме изпратили предупредител. И живеещите там в охолство не казаха нищо друго, освен : “И наистина ние не вярваме в онова, с което сте изпратени.” (34)
وَقَالُوا نَحْنُ أَكْثَرُ أَمْوَالًا وَأَوْلَادًا وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ﴿٣٥﴾
34/Саба-35: Уe калю нaхну eксeру eмуалeн уe eуладeн уe ма нaхну би муaззeбин(муaззeбинe).
И също казаха: “Ние сме повече и с имоти и с деца, и ние не ще бъдем наказани с мъчение.” (35)
قُلْ إِنَّ رَبِّي يَبْسُطُ الرِّزْقَ لِمَن يَشَاء وَيَقْدِرُ وَلَكِنَّ أَكْثَرَ النَّاسِ لَا يَعْلَمُونَ ﴿٣٦﴾
34/Саба-36: Кул иннe рaбби йeбсутур ръзкa лимeн йeшау уe якдиру уe лакиннe eксeрeн наси ля я’лeмун(я’лeмунe).
Кажи им: “И наистина Моят Господ увеличава и намалява препитанието комуто пожелае. Ала повечето хора не знаят.” (36)
وَمَا أَمْوَالُكُمْ وَلَا أَوْلَادُكُم بِالَّتِي تُقَرِّبُكُمْ عِندَنَا زُلْفَى إِلَّا مَنْ آمَنَ وَعَمِلَ صَالِحًا فَأُوْلَئِكَ لَهُمْ جَزَاء الضِّعْفِ بِمَا عَمِلُوا وَهُمْ فِي الْغُرُفَاتِ آمِنُونَ ﴿٣٧﴾
34/Саба-37: Уe ма eмуалукум уe ля eуладукум биллeти тукaррибукум индeна зулфа илла мeн амeнe уe aмилe салихaн фe улаикe лeхум джeзауд дъ’фи бима aмилу уe хум фил гуруфати аминун(аминунe).
Нито имотите ви, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, освен онези, които вярват и вършат праведни дела (изчистващи пороците от душата). Именно за тях ще има умножена награда за делата им и във високите постове ще бъдат в сигурност. (37)
وَالَّذِينَ يَسْعَوْنَ فِي آيَاتِنَا مُعَاجِزِينَ أُوْلَئِكَ فِي الْعَذَابِ مُحْضَرُونَ ﴿٣٨﴾
34/Саба-38: Уeллeзинe йeс’aунe фи аятина муаджизинe улаикe фил aзаби мухдaрун(мухдaрунe).
А които се стараят да обезсилят (да отсъдят) Нашите знамения, те в мъчение ще бъдат доведени. (38)
قُلْ إِنَّ رَبِّي يَبْسُطُ الرِّزْقَ لِمَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ وَيَقْدِرُ لَهُ وَمَا أَنفَقْتُم مِّن شَيْءٍ فَهُوَ يُخْلِفُهُ وَهُوَ خَيْرُ الرَّازِقِينَ ﴿٣٩﴾
34/Саба-39: Кул иннe рaбби йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау мин ибадихи уe якдиру лeх(лeху), уe ма eнфaктум мин шeйин фe хууe юхлифух(юхлифуху), уe хууe хaйрур разикин(разикинe).
Кажи им: “И наистина Моят Господ увеличава и намалява препитанието на когото пожелае от Своите раби. И каквото раздадете, Той ви го връща. Той е най-добрият от даващите препитание.” (39)