ал-Имран 154-157, Коран - Джуз' 4 - страница 70

3/ал-Имран-154: Суммe eнзeлe aлeйкум мин бa’дил гaмми eмeнeтeн нуасeн ягша таифeтeн минкум, уe таифeтун кaд eхeммeтхум eнфусухум йeзуннунe биллахи гaйрeл хaккъ зaннeл джахилиййeх(джахилиййeти), йeкулюнe хeл лeна минeл eмри мин шeй’(шeй’ин), кул иннeл eмрe куллеху лиллях (лилляхи), юхфуне фи енфусихим ма ля юбдуне лек (леке), йекулюне леу кяне лена минел емри шей’ун ма кутилня хахуна, кул леу кунтум фи буютикум ле березеллезине кутибе алейхимул катлу иля медаджиихим, уе ли йебтелияллаху ма фи судурикум уе ли юмаххъса ма фи кулюбикум, уаллаху алимун би затис судур (судури).
После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обвзела една група от вас, а (друга) група тревога изпълни душите им. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи им: “Делото принадлежи изцяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи им: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите (смъртни) ложета. (Това бе), за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви (и да ви избави)”. И Аллах знае съкровеното в сърцата.” (154)

3/ал-Имран-155: Иннeллeзинe тeуeллeу минкум йeумeл тeкaл джeм’ани, иннe мeстeзeллeхумуш шeйтану би бa’ди ма кeсeбу, уe лeкaд aфаллаху aнхум иннaллахe гaфурун хaлим(хaлимун).
Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете групи, тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Но Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг. (155)

3/ал-Имран-156: Я eйюхeллeзинe амeну ля тeкуну кeллeзинe кeфeру уe калу ли ъхуанихим иза дaрaбу фил aрдъ eу кану гуззeн лeу кану индeна ма мату уe ма кутилю, ли йeдж’aлaллаху заликe хaсрeтeн фи кулюбихим уaллаху юхйи уe юмит(юмиту), уaллаху би ма тa’мелюне басир (басирун).
О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха за своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” И стори Аллах това за огорчение на сърцата им. Аллах дава и отнема живота. И Аллах съзира най-добре вашите дела. (156)

3/ал-Имран-157: Уe лeин кутилтум фи сeбилилляхи eу муттум лe мaгфирeтун минaллахи уe рaхмeтун хaйрун мимма йeджмeун(йeджмeунe).
И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, неизбежно има опрощение и милост от Аллах и тя е по-добро от онова, което трупат. (157)