Бисмлляхир рахманир рахим.
يَا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُواْ رَبَّكُمُ الَّذِي خَلَقَكُم مِّن نَّفْسٍ وَاحِدَةٍ وَخَلَقَ مِنْهَا زَوْجَهَا وَبَثَّ مِنْهُمَا رِجَالاً كَثِيرًا وَنِسَاء وَاتَّقُواْ اللّهَ الَّذِي تَسَاءلُونَ بِهِ وَالأَرْحَامَ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلَيْكُمْ رَقِيبًا
﴿١﴾
وَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تُقْسِطُواْ فِي الْيَتَامَى فَانكِحُواْ مَا طَابَ لَكُم مِّنَ النِّسَاء مَثْنَى وَثُلاَثَ وَرُبَاعَ فَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تَعْدِلُواْ فَوَاحِدَةً أَوْ مَا مَلَكَتْ أَيْمَانُكُمْ ذَلِكَ أَدْنَى أَلاَّ تَعُولُواْ
﴿٣﴾
4/ан-Ниса-3: Уe ин хъфтум eлла тукситу фил йeтама фeнкиху ма табe лeкум минeн нисаи мeсна уe суласe уe руба’(рубаa), фe ин хъфтум eлла тa’дилу фe уахидeтeн eу ма мeлeкeт eйманукум, заликe eдна eлла тeулу.
И ако ви е страх, по отношение на справедливостта ви към сираците, встъпвайте в брак (с позволените ви) с две, три, четири от онези жени, които харесвате. Но ако ви е страх, че няма да сте справедливи - към тях, тогава се задоволете само с една или с това, което ви е под ръка (слугиня). Това е по-правилното за вас, за да не се отклоните от справедливостта. (3)
وَابْتَلُواْ الْيَتَامَى حَتَّىَ إِذَا بَلَغُواْ النِّكَاحَ فَإِنْ آنَسْتُم مِّنْهُمْ رُشْدًا فَادْفَعُواْ إِلَيْهِمْ أَمْوَالَهُمْ وَلاَ تَأْكُلُوهَا إِسْرَافًا وَبِدَارًا أَن يَكْبَرُواْ وَمَن كَانَ غَنِيًّا فَلْيَسْتَعْفِفْ وَمَن كَانَ فَقِيرًا فَلْيَأْكُلْ بِالْمَعْرُوفِ فَإِذَا دَفَعْتُمْ إِلَيْهِمْ أَمْوَالَهُمْ فَأَشْهِدُواْ عَلَيْهِمْ وَكَفَى بِاللّهِ حَسِيبًا
﴿٦﴾
4/ан-Ниса-6: Уeбтeлул йeтама хaтта иза бeлeгун никах(никахa), фe ин анeстум минхум рушдeн фeдфeу илeйхим eмуалeхум уe ла тe’кулуха исрафeн уe бидарeн eн йeкбeру уe мeн канe гaниййeн фeлйeстa’фиф, уe мeн канe фaкирaн фeлйe’кул бил мa’руф(мa’руфи), фe иза дeфa’тум илейхим емуалехум фе ешхиду алейхим, уе кефа билляхи хасиба (хасибен).
И изпитвайте сираците, докато станат на възраст за брак и ако се уверите, че вече са достатъчно зрели, предайте им тяхнотo. И не изяждайте (прахосвайте) това, което се пада на тях с мисълта, че когато пораснат ще си ги вземат. И ако (настойникът) е заможен, нека се въздържа (да не изяжда полагащото се на сирака), а ако (настойникът) е беден, нека яде с приличие, без да прахосва (от наследството на сираците). И когато настъпи времето да им предадете тяхното, да има свидетели. Достатъчен е Аллах да потърси сметка. (6)