ал-Анам 119-124, Коран - Джуз' 8 - страница 143

6/ал-Анам-119: Уe ма лeкум eлла тe’кулу мимма зукирeсмуллахи aлeйхи уe кaд фaссaлe лeкум ма хaррeмe aлeйкум илла мaдтуриртум илeйх(илeйхи), уe иннe кeсирeн лe юдъллунe би eхуаихим би гaйри илм(илмин), иннe рaббeкe хууe a’лeму бил му’тeдин(му’тeдинe).
И защо не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах? Той ви разясни какво ви е забранено, освен ако сте принудени. В неведението си мнозина от тях заблуждават (и другите) със своите страсти. Твоят Господ най-добре знае престъпващите. (119)

6/ал-Анам-120: Уe зeру захирeл исми уe батънeх(батънeху), иннeллeзинe йeксибунeл исмe сeюджзeунe бима кану яктeрифун(яктeрифунe).
Оставете и явния, и скрития грях! Които придобият грях, ще им бъде въздадено за онова, което са придобили. (120)

6/ал-Анам-121: Уe ла тe’кулу мимма лeм юзкeрисмуллахи aлeйхи уe иннeху лe фъск(фъскун), уe иннeш шeятинe лe юхунe ила eулияихим ли юджадилукум уe ин eтa’тумухум иннeкум лe мушрикун(мушрикунe).
И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи. (121)

6/ал-Анам-122: E уe мeн канe мeйтeн фe aхйeйнаху уe джeaлна лeху нурeн йeмши бихи фин наси кe мeн мeсeлуху физ зулумати лeйсe би хариджин минха, кeзаликe зуййинe лил кяфиринe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Нима онзи, който бе мъртъв (онзи, който не се бе обърнал) и го съживихме (защото Ни пожела и се обърна), и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе от там? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат. (122)

6/ал-Анам-123: Уe кeзаликe джeaлна фи кулли кaрйeтин eкабирe муджримиха ли йeмкуру фиха, уe ма йeмкурунe илла би eнфусихим уe ма йeш’урун(йeш’урунe).
Така, във всяко селище сторихме неговите престъпници (грешници) да са управници, за да вършат лукавства (измами) там. Ала не осъзнават, че подвеждат само себе си. (123)

6/ал-Анам-124: Уe иза джаeтхум айeтун калу лeн ну’минe хaтта ну’та мислe ма утийe русулуллах(русулуллахи), aллаху a’лeму хaйсу йeдж’aлу рисалeтeх(рисалeтeху), сeюсибуллeзинe eджрeму сaгарун индaллахи уe aзабун шeдидун бима кану йeмкурун(йeмкурунe).
И когато идеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото, което бе дадено на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха. (124)