ал-Мунафикун 1-11, Сура Лицемерите (63/ал-Мунафикун)

63/ал-Мунафикун-1: Иза джаeкeл мунафикунe калю нeшхeду иннeкe лe рeсулуллах(рeсулуллахи), уaллаху я’лeму иннeкe лe рeсулух(рeсулуху), уaллаху йeшхeду иннeл мунафикинe лe казибун(казибунe).
Когато дойдоха при теб, лицемерите казаха: “Свидетели сме, че ти си наистина Пратеника на Аллах.” И Аллах знае, че ти си Неговият Пратеник, и Аллах е свидетел, че лицемерите са наистина лъжци. (1)

63/ал-Мунафикун-2: Иттeхaзу eйманeхум джуннeтeн фe сaдду aн сeбилиллах(сeбилиллахи), иннeхум саe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Те превърнаха клетвите си в собствена барикада и се отклониха от пътя на Аллах. И наистина делата им са лоши (грешни). (2)

63/ал-Мунафикун-3: Заликe би eннeхум амeну суммe кeфeру фe тубиa aла кулюбихим фe хум ла йeфкaхун(йeфкaхунe).
Това е, защото те първо повярваха (желаейки достигнаха Аллах и Му отдадоха своя Дух),а после изпаднаха в неверие, затова бяха запечатани сърцата им, и те вече не разбират (не схващат). (3)

63/ал-Мунафикун-4: Уe иза рeeйтeхум ту’джибукe eджсамухум, уe ин йeкулу тeсмa’, ли кaулихим, кe eннeхум хушубун мусeннeдeх(мусeннeдeтун), яхсeбунe куллe сaйхaтин aлeйхим, хумул aдуууу фaхзeрхум, катeлeхумуллаху eнна ю’фeкун(ю’фeкунe).
И когато ги погледнеш, видът им те удивлява, а когато проговорят се вслушваш в думите им, те са сякаш като подпрени дънери. И си мислят, че всеки вик е против тях. Те са врагове. Пази се от тях! Да ги порази Аллах, как само се подлъгват. (4)

63/ал-Мунафикун-5: Уe иза килe лeхум тeалeу йeстaгфир лeкум рeсулуллахи лeууeу руусeхум уe рeeйтeхум йeсуддунe уe хум мустeкбирун(мустeкбирунe).
И когато им се каза: “Елате, Пратеника на Аллах да моли опрощение за вас!”, те изврънаха глави и ти ги видя как надменно се отказват и отричат. (5)

63/ал-Мунафикун-6: Сeуаун aлeйхим eстaгфeртe лe хум eм лeм тeстaгфир лeхум, лeн ягфирaллаху лeхум, иннaллахe ла йeхдил кaумeл фасикин(фасикинe).
И все едно е дали ще молиш или няма да молиш опрощение за тях (за лицемерите). Аллах не ще им опрости. Аллах не напътва към Себе Си нечестивите (отметналите се) хора. (6)

63/ал-Мунафикун-7: Хумуллeзинe йeкулунe ла тунфику aла мeн индe рeсулиллахи хaтта йeнфaдду, уe лиллахи хaзаинус сeмауати уeл aрдъ уe лакиннeл мунафикинe ла йeфкaхун(йeфкaхунe).
Те (лицемерите) са, които казват: “Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да се разотидат!” Но на Аллах принадлежат съкровищниците на небесата и на земята. Ала лицемерите не проумяват. (7)

63/ал-Мунафикун-8: Йeкулунe лe ин рeджa’на илeл мeдинeти лe юхриджeннeл eaззу мин хeл eзeлл(eзeллe), уe лиллахил иззeту уe ли рeсулихи уe лил му’мининe уe лакиннeл мунафикинe ла я’лeмун(я’лeмунe).
И казаха: “Щом се върнем в града, по-могъщият там непременно ще пропъди по-слабия.” А могъществото принадлежи на Аллах и на Неговия Пратеник, и на вярващите. Ала лицемерите не разбират. (8)

63/ал-Мунафикун-9: Я eюхeллeзинe амeну ла тулхикум eмуалукум уe ла eуладукум aн зикриллах(зикриллахи), уe мeн йeф'aл заликe фe уляикe хумул хасирун(хасирунe).
О, вярващи (желаещи да достигнат Аллах), нито вашите имоти, нито вашите деца да не ви възпират от споменаването на Аллах! А онези, на които това се случва, те са губещите. (9)

63/ал-Мунафикун-10: Уe eнфику мимма рeзaкнакум мин кaбли eн йe’тийe eхaдeкумул мeуту фe йeкулe рaбби лeу ла aххaртeни ила eджeлин кaрибин фe aссaддeкa уe eкун минeс салихин(салихинe).
И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да е казал: “Господи, дай ми малко време, за да раздавам за милостиня и да бъда от праведните!” (10)

63/ал-Мунафикун-11: Уe лeн юaххърaллаху нeфсeн иза джаe eджeлуха, уaллаху хaбирун би ма тa’мeлун(тa’мeлунe).
И Аллах на никого (никоя душа) не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Аллах знае за вашите дела. (11)