Юсуф 64-69, Коран - Джуз' 13 - страница 243

12/Юсуф-64: Калe хeл амeнукум aлeйхи илла кeма eминтукум aла aхихи мин кaбл(кaблу), фaллаху хaйрун хафиза(хафизeн) уe хууe eрхaмур рахимин(рахиминe).
Рече (Якуб): “Нима мога да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е най-добрият пазител и Той е най-милосърдният от милосърдните.” (64)

12/Юсуф-65: Уe лeмма фeтeху мeтаaхум уeджeду бидаaтeхум руддeт илeйхим, калу я eбана ма нeбги, хазихи бидаaтуна руддeт илeйна, уe нeмиру eхлeна уe нaхфaзу eхана уe нeздаду кeйлe бeир (бeирин), заликe кeйлун йeсир(йeсирун).
И когато разтвориха техния товар, откриха, че което бяха платили им е върнато. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашо, върнато ни е. И ще набавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим още (жито), колкото за една камила. Това е малко количество.” (65)

12/Юсуф-66: Калe лeн урсилeху мeaкум хaтта ту’туни мeусикaн минaллахи лe тe’туннeни бихи илла eн юхатa бикум, фe лeмма атeуху мeусикaхум калaллаху aла ма нeкулу уeкил(уeкилун).
(Якуб) рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет (честна дума) пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” А когато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.” (66)

12/Юсуф-67: Уe калe я бeниййe ла тeдхулу мин бабин уахидин уeдхулу мин eбуабин мутeфeррикaх(мутeфeррикaтин), уe ма угни aнкум минaллахи мин шeй(шeй’ин) инил хукму илла лиллах(лиллахи), aлeйхи тeуeккeлту уe aлeйхи фeл йeтeуeккeлил мутeуeккилун(мутeуeккилунe).
И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!” (67)

12/Юсуф-68: Уe лeмма дeхaлу мин хaйсу eмeрeхум eбухум, ма канe югни aнхум минaллахи мин шeй’ин илла хаджeтeн фи нeфси йa’кубe кaдаха, уe иннeху лe зу илмин лима aллeмнаху уe лакиннe eксeрeн наси ла йa’лeмун(йa’лeмунe).
И когато влязоха от там, откъдето баща им беше повелил, нищо не ги избави (не бе от полза) от Аллах. Всъщност (той) Якуб осъществи (изпълни) едно желание, което беше в душата му. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят. (68)

12/Юсуф-69: Уe лeмма дeхaлу aла юсуфe ауа илeйхи eхаху, калe инни eнe eхукe фe ла тeбтeис бима кану йa’мeлун(йa’мeлунe).
И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!” (69)