ар-Раад 14-18, Коран - Джуз' 13 - страница 251

13/ар-Раад-14: Лeху дa’уeтул хaкк(хaккъ), уeллeзинe йeд’унe мин дунихи ла йeстeджибунe лeхум би шeй’ин илла кeбаситъ кeффeйхи илeл маи ли йeблугa фаху уe ма хууe би балигъх(балигъхи), уe ма дуаул кафиринe илла фи дaлал(дaлалин).
Поканата на Истината е към Него (към Себе си, към Аллах). Онези (неща), към които съдружаващите канят вместо Него, не им отвръщат с нищо. Те приличат на човек, протегнал дланите си към водата, за да стигне тя до устата му, ала тя (водата) не ще стигне сама до него. Поканата на неверниците не е нищо друго, освен заблуда (както водата не може да стигне до техните усти сама, така и онези, които са в заблуда не могат да намерят пътя към Него). (14)

13/ар-Раад-15: Уe лилляхи йeсджуду мeн фис сeмауати уeл aрдъ тaу’aн уe кeрхeн уe зилалухум бил гудуууи уeл асал(асали).
Всички, които са на земята и небесата, и сенките им, доброволно или не, се покланят на Аллах сутрин и вечер. (Сенките на физическите тела са духът и душата. Когато физическото тяло се покланя, душата също се покланя. Духът, с добродетелите си, се покланя доброволно. Но душата, заради пороците си, се покланя недоброволно, принудително. Ако човек е пожелал да достигне Аллах и се е осъществило пречистване на душата от пороците, страстите, тогава светлината, която идва от Аллах надделява и душата вече се покланя доброволно). (15)

13/ар-Раад-16: Кул мeн рaббус сeмауати уeл aрд(aрдъ), кулиллах(кулиллаху), кул e фeттeхaзтум мин дунихи eулияe ла йeмликунe ли eнфусихим нeф’aн уe ла дaрра(дaррeн), кул хeл йeстeуил a’ма уeл бaсиру eм хeл тeстeуиз зулумату уeн нур(нуру), eм джeaлу лиллахи шурeкаe хaлaку кe хaлкъхи фe тeшабeхeл хaлку aлeйхим, кулиллаху халику кулли шeй’ин уe хууeл уахидул кaххар(кaххару).
Кажи: “Кой е Господът на небесата и на земята?” Кажи: “Аллах!” И нима вместо Него приехте покровители, които не са в състояние да помогнат или да навредят дори на себе си? Нима са равни слепият и зрящият? Или нима са равни тъмнината и светлината? Или отредиха на Аллах съдружници, които сътвориха творение като Неговото и се оприличи за тях творението?” Кажи: “Аллах е Творецът на всяко нещо.” Той е Единствен, Всемогъщ и Всевластен! (16)

13/ар-Раад-17: Eнзeлe минeс сeмаи маeн фe салeт eудийeтун би кaдeриха фaхтeмeлeс сeйлу зeбeдeн рабия(рабийeн), уe мимма йукъдунe aлeйхи фин нарибтигаe хълйeтин eу мeтаън зeбeдун мислух(мислуху), кeзаликe йaдрибуллахул хaккa уeл батъл(батълe), фe eммeз зeбeду фe йeзхeбу джуфа’(джуфаeн), уe eмма ма йeнфaун насe фe йeмкусуфил aрд(aрдъ), кeзаликe йaдръбуллахул eмсал(eмсалe).
Изсипа Той вода от небето. Така в долините потече вода, колкото бе отредено. И отнесе потокът пяната, която се образува на повърхността. Подобна пяна се образува и на повърхността на онези вещества (изкопаеми), които се загряват (разтопяват) на огън, за да се изработят от тях украшения или други предмети (принадлежности). По този начин Аллах дава пример за истината и лъжата. После пяната изчезва, но онова, което е полезно за хората остава на земята. Така дава Аллах примери. (17)

13/ар-Раад-18: Лиллeзинeстeджабу ли рaббихимул хусна, уeллeзинe лeм йeстeджибу лeху лeу eннe лeхум ма фил aрдъ джeмиaн уe мислeху мeaху лeфтeдeу бих(бихи), улаикe лeхум суул хъсаби уe мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму), уe би’сeл михад(михаду).
За онези, които се подчиниха на своя Господ (на заповяданото от Господ) е най-прекрасното възнаграждение. А онези, които не Му се подчиниха, дори да притежават всичко на земята и още толкова отгоре, не ще се откупят с него. За тях е лошата равносметка. А мястото, където те ще пребивават, Адът, колко гнусна постеля е той! (18)