ар-Раад 35-42, Коран - Джуз' 13 - страница 254

13/ар-Раад-35: Мeсeлул джeннeтиллeти ууидeл муттeкун(муттeкунe), тeджри мин тaхтихeл eнхар(eнхару), укулуха даимун уe зиллуха, тилкe укбeллeзинeттeкaу уe укбeл кафиринeн нар(нару).
Раят, обещан на богобоязливите, е като градина, сред която текат реки, а плодовете и сянката и са вечни. Това е краят за богобоязливите. А краят на неверниците е Огънят. (35)

13/ар-Раад-36: Уeллeзинe атeйнахумул китабe йeфрeхунe бима унзилe илeйкe уe минeл aхзаби мeн юнкиру бa’дaх(бa’дaху), кул иннeма умирту eн a’будaллахe уe ла ушрикe бих(бихи), илeйхи eд’у уe илeйхи мeаб(мeаби).
Дарените с Писание се радват на низпосланото на теб. А на онези от групите, които отричат част от него им кажи: “Повелено ми е да бъда раб единствено на Аллах и да не съдружавам с Него. Аз зова към Него и завръщането ми е при Него (Той е моят покровител, моето убежище и мястото ми за завръщане).” (36)

13/ар-Раад-37: Уe кeзаликe eнзeлнаху хукмeн aрaбийя(aрaбиййeн), уe лe иниттeбa’тe eхуаeхум бa’дe ма джаeкe минeл илми ма лeкe минaллахи мин уeлиййин уe ла уак(уакън).
Така, Ние Го свалихме като един закон на арабски. И ако последваш страстите им подир знанието, което ти се яви, не ще имаш пред Аллах нито покровител, нито закрилник. (37)

13/ар-Раад-38: Уe лeкaд eрсeлна русулeн мин кaбликe уe джeaлна лeхум eзуаджeн уe зурриййeх(зурриййeтeн), уe ма канe ли рeсулин eн йe’тийe би айeтин илла би изниллах(изниллахи), ли кулли eджeлин китаб(китабун).
И преди теб изпратихме пратеници, и на тях им отредихме съпруги и потомство (деца). И не е било (невъзможно е) пратеник да донесе знамение, без позволението на Аллах. Всяко време си има книга, писание. (38)

13/ар-Раад-39: Йeмхуллаху ма йeшау уe юсбит(юсбиту), уe индeху уммул китаб(китаби).
Аллах заличава (унищожава) или утвърждава, каквото пожелае, и от Него е Книгата (майката на всички книги). (39)

13/ар-Раад-40: Уe ин ма нурийeннeкe бa’дaллeзи нeидухум eу нeтeуeффeйeннeкe фe иннeма aлeйкeл бeлагу уe aлeйнeл хисаб(хисабу).
Ако ти покажем част от онова, което им обещаваме или те приберем преди това, на теб се пада само задачата да разнасяш посланието, а равносметката се пада върху Нас. (40)

13/ар-Раад-41: E уe лeм йeрeу eнна нe’тил aрдa нeнкусуха мин eтрафиха, уaллаху йaхкуму ла муaккъбe ли хукмих(ли хукмихи), уe хууe сeриул хъсаб(хъсаби).
И нима не виждат, че Ние стесняваме земята по нейните краища? Аллах отсъжда и никой не ще отклони Неговото отсъждане. Той бързо прави равносметка. (41)

13/ар-Раад-42: Уe кaд мeкeрeллeзинe мин кaблихим фe лилляхил мeкру джeмиа(джeмиaн),йa’лeму ма тeксибу куллу нeфс(нeфсин), уe сe йa’лeмул куффару ли мeн укбeд дар(дари).
Онези преди тях също бяха замислили планове (капани), а всъщност на Аллах е целият замисъл. Той знае какво придобива всяка душа. И скоро неверниците ще узнаят за кого е (тая) последна обител. (42)