български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٤ / صفحة ٢٨٠

ан-Нахл 111-118, Коран - Джуз' 14 - страница 280

Джуз'-14, страница-280 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-14, страница-280 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-14, страница-280 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
يَوْمَ تَأْتِي كُلُّ نَفْسٍ تُجَادِلُ عَن نَّفْسِهَا وَتُوَفَّى كُلُّ نَفْسٍ مَّا عَمِلَتْ وَهُمْ لاَ يُظْلَمُونَ ﴿١١١﴾
16/ан-Нахл-111: Йeумe тe’ти куллу нeфсин туджадилу aн нeфсиха уe тууeффа куллу нeфсин ма aмилeт уe хум ля юзлeмун(юзлeмунe).
В онзи Ден всички души ще дойдат. Всеки ще се сблъска с душата си (ще види във филма на живота делата си, какво е спечелил и какво и изгубил) и на всеки докрай ще се изплати онова, което е извършил. И не ще бъдат угнетени. (111)
وَضَرَبَ اللّهُ مَثَلاً قَرْيَةً كَانَتْ آمِنَةً مُّطْمَئِنَّةً يَأْتِيهَا رِزْقُهَا رَغَدًا مِّن كُلِّ مَكَانٍ فَكَفَرَتْ بِأَنْعُمِ اللّهِ فَأَذَاقَهَا اللّهُ لِبَاسَ الْجُوعِ وَالْخَوْفِ بِمَا كَانُواْ يَصْنَعُونَ ﴿١١٢﴾
16/ан-Нахл-112: Уe дaрaбaллаху мeсeлeн кaрйeтeн канeт аминeтeн мутмaиннeтeн йe’тиха ръзкуха рaгaдeн мин кулли мeканин фe кeфeрeт би eн’умиллахи фe eзакaхaллаху либасeл джуи уeл хaуфи бима кану яснaун(яснaунe).
И Аллах дава пример с едно селище. То бе мирно, спокойно. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което (жителите му) са сторили. (112)
وَلَقَدْ جَاءهُمْ رَسُولٌ مِّنْهُمْ فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ وَهُمْ ظَالِمُونَ ﴿١١٣﴾
16/ан-Нахл-113: Уe лeкaд джаeхум рeсулун минхум фe кeззeбуху фe eхaзeхумул aзабу уe хум залимун(залимунe).
И наистина дойде при тях Пратеник измежду им, но го взеха за лъжец. Тогава ги обзе мъчението. Те са угнетители. (113)
فَكُلُواْ مِمَّا رَزَقَكُمُ اللّهُ حَلالاً طَيِّبًا وَاشْكُرُواْ نِعْمَتَ اللّهِ إِن كُنتُمْ إِيَّاهُ تَعْبُدُونَ ﴿١١٤﴾
16/ан-Нахл-114: Фe кулу мимма рaзaкaкумуллаху хaлалeн тaййибeн уeшкуру ни’мeтaллахи ин кунтум иййаху тa’будун(тa’будунe).
Яжте от онова, което Аллах ви даде за препитание, ­ разрешено и приятно, ­ и бъдете признателни за щедростта на Аллах, ако сте Му раби! (114)
إِنَّمَا حَرَّمَ عَلَيْكُمُ الْمَيْتَةَ وَالْدَّمَ وَلَحْمَ الْخَنزِيرِ وَمَآ أُهِلَّ لِغَيْرِ اللّهِ بِهِ فَمَنِ اضْطُرَّ غَيْرَ بَاغٍ وَلاَ عَادٍ فَإِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١١٥﴾
16/ан-Нахл-115: Иннeма хaррeмe aлeйкумул мeйтeтe уeддeмe уe лaхмeл хънзири уe ма ухъллe ли гaйриллахи бих(бихи), фe мeнъдтуррa гaйрe багън уe ля адин фe иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
Възбрани ви Той мършата и кръвта, и свинското месо, и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден (няма друг избор), при условие, че не прекалява и не престъпва, то тогава несъмнено Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (115)
وَلاَ تَقُولُواْ لِمَا تَصِفُ أَلْسِنَتُكُمُ الْكَذِبَ هَذَا حَلاَلٌ وَهَذَا حَرَامٌ لِّتَفْتَرُواْ عَلَى اللّهِ الْكَذِبَ إِنَّ الَّذِينَ يَفْتَرُونَ عَلَى اللّهِ الْكَذِبَ لاَ يُفْلِحُونَ ﴿١١٦﴾
16/ан-Нахл-116: Уe ля тeкулу лима тeсъфу eлсинeтукумул кeзибe хаза хaлалун уe хаза хaрамун ли тeфтeру aлаллахил кeзиб(кeзибe), иннeллeзинe йeфтeрунe aлаллахил кeзибe ля юфлихун(юфлихунe).
И не изричайте лъжата, която езика ви описва : “Това е позволено, а това е възбранено”, за да не измисляте лъжа за Аллах. А които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат (се спасят). (116)
مَتَاعٌ قَلِيلٌ وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١١٧﴾
16/ан-Нахл-117: Мeтаун кaлилун уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
За тях има болезнено мъчение, и кратко наслаждение (в земния живот)­. (117)
وَعَلَى الَّذِينَ هَادُواْ حَرَّمْنَا مَا قَصَصْنَا عَلَيْكَ مِن قَبْلُ وَمَا ظَلَمْنَاهُمْ وَلَكِن كَانُواْ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ ﴿١١٨﴾
16/ан-Нахл-118: Уe aлeллeзинe хаду хaррeмна ма кaсaсна aлeйкe мин кaбл(кaблу), уe ма зaлeмнахум уe лакин кану eнфусeхум язлимун(язлимунe).
А на юдеите възбранихме онова, за което ти разказахме преди. И не Ние ги угнетихме, а те себе си угнетяваха. (118)