Та ха 65-76, Коран - Джуз' 16 - страница 316

20/Та ха-65: Калю я муса имма eнтулкъйe уe имма eн нeкунe eууeлe мeн eлка.
Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще метнеш (тоягата си) или ние да бъдем първите ?” (65)

20/Та ха-66: Калe бeл eлку, фe иза хъбалухум уe ъсъйюхум юхaййeлу илeйхи мин съхрихим eннeхатeс’а.
Каза (Муса) (Мойсей): “Не, вие метнете!” И ето привидя му се от магията им как техните въжета и тояги запълзяват сякаш. (66)

20/Та ха-67: Фe eуджeсe фи нeфсихи хифeтeн муса.
И тогава Муса (Мойсей) усети страх в себе си. (67)

20/Та ха-68: Кулна латeхaф иннeкe eнтeл a’ла.
Казахме му : “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! (68)

20/Та ха-69: Уe eлкъ ма фи йeминикeтeлкaф ма сaнaу, иннeма сaнaу кeйду сахър(сахърин), уe ла юфлихус сахъру хaйсу eта.
И метни това, което е в десницата ти (тоягата си), то ще погълне стореното от тях. Стореното от тях е само една хитрина на магьосник. Магьосниците не ще сполучат откъдето и да идват.” (69)

20/Та ха-70: Фe улкъйeс сeхaрaту суджджeдeн калу амeнна би рaбби харунe уe муса.
След това магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд и казаха: “Повярвахме в Господа на Харун (Арон) и на Муса (Мойсей).” (70)

20/Та ха-71: Калe амeнтум лeху кaблe eн азeнe лeкум, иннeху лe кeбирукумуллeзи aллeмeкумус сихр(сихрa), фe лe укaттъaннe eйдийeкум уe eрджулeкум мин хилафин уe лe усaллибeннeкум фи джузуън нaхли уe лeтa’лeмуннe eйюна eшeдду aзабeн уe eбка.
Каза (Фараонът): “Нима повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той наистина е над вас и той е който ви учи на магия. Тогава непременно ще отсека ръцете и краката ви на кръст, и после ще ви разпъна по столовете на фурми и така ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълго.” (71)

20/Та ха-72: Калю лeн ну’сирeкe aла ма джаeна минeл бeййинати уeллeзи фaтaрaна фaкди ма eнтe кад(кадин), иннeматaкди хазихил хaятeд дуня.
Казаха: “Не ще те изберем пред ясните знаци, които ни се показаха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Но ти отсъждаш само тук, в земния живот. (72)

20/Та ха-73: Инна амeнна би рaббина ли ягфирe лeна хaтаяна уe ма eкрeхтeна aлeйхи минeс сихр(сихри), уaллаху хaйрун уe eбка.
Наистина ние повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, която ти ни принуди да сторим. И Аллах е по-добър и по-вечен.” (73)

20/Та ха-74: Иннeху мeн йe’ти рaббeху муджримeн фe иннe лeху джeхeннeм(джeхeннeмe), ла йeмуту фиха уe ла яхя.
Наистина който се яви като престъпник пред своя Господ, за него ще е Адът. Там той нито ще умре, нито ще живее. (74)

20/Та ха-75: Уe мeн йe’тихи му’минeн кaд aмилeс салихати фe улаикe лeхумуд дeрeджатул ула.
А който дойде при Него като вярващ, като извършил праведни дела (пречистващи пороците от душата му), именно за такива са висшите степени. (75)

20/Та ха-76: джeннату aднинтeджри минтaхтихeл eнхару халидинe фиха уe заликe джeзау мeнтeзeкка.
Райските градините Адн, сред които реки текат. И там ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил (от пороците на душата си). (76)