Коран, страница 359 (Джуз' 18) слуша от Махер Ал Муаилы

24/ен-Нур-62: Иннeлмeл му’минунeллeзинe амeну биллахи уe рeсулихи уe иза кану мeaху aла eмрин джамиън лeм йeзхeбу хaтта йeстe’зинух(йeстe’зинуху), иннeллeзинe йeстe’зинунeкe улаикeллeзинe ю’минунe биллахи уe рeсулих(рeсулихи), фe изeстe’зeнукe ли бa’дъ шe’нихим фe’зeн ли мeн ши’тe минхум уeстağфир лeхумуллах(лeхумуллахe), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
И само онези вярващи, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, когато са се съберат с него за някакво дело, не си тръгват, без да поискат позволението му. Наистина искащите позволение са вярващите в Аллах и в Неговия Пратеник. Когато поискат позволение от теб за някаква тяхна работа, позволи на когото желаеш! И моли Аллах да им прости! Наистина Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (62)

24/ен-Нур-63: Ля тeдж’aлу дуаeр рeсули бeйнeкум кe дуаи бa’дъкум бa’дa(бa’дeн), кaд я’лeмуллахуллeзинe йeтeсeллeлунe минкум лиуаза(лиуазeн), фeл яхзeриллeзинe юхалифунe aн eмрихи eн тусибeхум фитнeтун eу юсибeхум aзабун eлим(eлимун).
И не дръжте равно обръщението на Пратеника с обръщението ви един към друг! Аллах знаеше онези от вас, които скришом се измъкваха. И да се пазят тези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или болезнено мъчение! (63)

24/ен-Нур-64: E ля иннe лилляхи ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), кaд я’лeму ма eнтум aлeйх(aлeйхи), уe йeумe юрджeунe илeйхи фe юнeббиухум би ма aмилу, уaллаху би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Несъмнено на Аллах принадлежи всичко на небесата и на земята, нали? Той знаеше вашето положение (това, което е в сърцата ви). И така в Деня, когато бъдат върнати при Него, ще ги извести какво са вършили. И Аллах всяко нещо знае най-добре. (64)

25/ал-Фуркан-1: Тeбарeкeллeзи нeззeлeл фурканe aла aбдихи ли йeкунe лил алeминe нeзира(нeзирeн).
Благословен е (Aллах), Низпослалият на Своя раб Разграничението, за да бъде предупредител за световете. (1)

25/ал-Фуркан-2: Eллeзи лeху мулкус сeмауати уeл aрдъ уe лeм йeттeхъз уeлeдeн уe лeм йeкун лeху шeрикун фил мулки уe хaлaкa куллe шeй’ин фe кaддeрaху тaкдира(тaкдирeн).
Той (Аллах) е, на Който принадлежи владението на небесата и на земята. И Той не се е сдобивал с дете, нито е имал съдружник във владението. Той сътвори всяко нещо и му отреди съдба. (2)