български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٤ / صفحة ٤٦٤

аз-Зумар 48-56, Коран - Джуз' 24 - страница 464

Джуз'-24, страница-464 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-24, страница-464 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-24, страница-464 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
وَبَدَا لَهُمْ سَيِّئَاتُ مَا كَسَبُوا وَحَاقَ بِهِم مَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُون ﴿٤٨﴾
39/аз-Зумар-48: Уe бeда лeхум сeййиату ма кeсeбу уe хакa бихим ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И ще им се явят лошите последствия от онова, което са придобили, и ще ги обгради онова (мъчението), на което са се подигравали. (48)
فَإِذَا مَسَّ الْإِنسَانَ ضُرٌّ دَعَانَا ثُمَّ إِذَا خَوَّلْنَاهُ نِعْمَةً مِّنَّا قَالَ إِنَّمَا أُوتِيتُهُ عَلَى عِلْمٍ بَلْ هِيَ فِتْنَةٌ وَلَكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ ﴿٤٩﴾
39/аз-Зумар-49: Фe иза мeссeл инсанe дуррун дeана, суммe иза хaууeлнаху ни’мeтeн минна калe иннeма утитуху aла илм(илмин), бeл хийe фитнeтун уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун(я’лeмунe).
И щом беда сполети човек, той Нас зове. После, щом му дарим едно благо, казва: “Това ми бе дарено само заради моето знание.” Ала не, това е само едно изпитание. Ала повечето от тях не знаят. (49)
قَدْ قَالَهَا الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ فَمَا أَغْنَى عَنْهُم مَّا كَانُوا يَكْسِبُونَ ﴿٥٠﴾
39/аз-Зумар-50: Кaд калeхeллeзинe мин кaблихим фe ма aгна aнхум ма кану йeксибун(йeксибунe).
Така казаха и онези преди тях. Но не ги избави онова, което бяха придобили. (50)
فَأَصَابَهُمْ سَيِّئَاتُ مَا كَسَبُوا وَالَّذِينَ ظَلَمُوا مِنْ هَؤُلَاء سَيُصِيبُهُمْ سَيِّئَاتُ مَا كَسَبُوا وَمَا هُم بِمُعْجِزِينَ ﴿٥١﴾
39/аз-Зумар-51: Фe eсабeхум сeййиату ма кeсeбу, уeллeзинe зaлeму мин хаулаи сe юсибухум сeййиату ма кeсeбу уe ма хум би му’джизин(биму’джизинe).
И ги поразиха лошите последствия от онова, което са придобили. И угнетителите сред тези скоро ще ги поразят лошите последствия от онова, което са придобили, и не ще могат с нищо да предотвратят (мъчението). (51)
أَوَلَمْ يَعْلَمُوا أَنَّ اللَّهَ يَبْسُطُ الرِّزْقَ لِمَن يَشَاء وَيَقْدِرُ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ ﴿٥٢﴾
39/аз-Зумар-52: E уe лeм я’лeму eннaллахe йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау уe якдир(якдиру), иннe фи заликe лe аятин ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Нима не знаят, че Аллах увеличава и намаля благата комуто пожелае. И наистина в това има знамения (поуки, доказателства) за вярващ народ. (52)
قُلْ يَا عِبَادِيَ الَّذِينَ أَسْرَفُوا عَلَى أَنفُسِهِمْ لَا تَقْنَطُوا مِن رَّحْمَةِ اللَّهِ إِنَّ اللَّهَ يَغْفِرُ الذُّنُوبَ جَمِيعًا إِنَّهُ هُوَ الْغَفُورُ الرَّحِيمُ ﴿٥٣﴾
39/аз-Зумар-53: Кул я ъбадийeллeзинe eсрeфу aла eнфусихим ла тaкнeту мин рaхмeтиллах(рaхмeтиллахи), иннaллахe ягфируз зунубe джeмиа(джeмиaн), иннeху хууeл гaфурур рaхим(рaхиму).
Кажи: “О, раби Мои, които сте престъпили в ущърб на душите си, не губете надеждата от милостта на Аллах! Аллах опрощава всички грехове (превръща ги в добрини). Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния (пращащ благодат и милост). (53)
وَأَنِيبُوا إِلَى رَبِّكُمْ وَأَسْلِمُوا لَهُ مِن قَبْلِ أَن يَأْتِيَكُمُ الْعَذَابُ ثُمَّ لَا تُنصَرُونَ ﴿٥٤﴾
39/аз-Зумар-54: Уe eнибу ила рaббикум уe eслиму лeху мин кaбли eн йe’тийeкумул aзабу суммe ла тунсaрун(тунсaрунe).
И се обърнете (насочете) към своя Господ (пожелайте да отдадете духа си на Аллах), и Му се отдайте (отдайте духа, тялото, душата и волята си на Аллах), преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. (54)
وَاتَّبِعُوا أَحْسَنَ مَا أُنزِلَ إِلَيْكُم مِّن رَّبِّكُم مِّن قَبْلِ أَن يَأْتِيَكُمُ العَذَابُ بَغْتَةً وَأَنتُمْ لَا تَشْعُرُونَ ﴿٥٥﴾
39/аз-Зумар-55: Уeттeбиу aхсeнe ма унзилe илeйкум мин рaббикум мин кaбли eн йe’тийeкумул aзабу бaгтeтeн уe eнтум ла тeш’урун(тeш’урунe).
И следвайте Най-прекрасното (повелята), което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!” (55)
أَن تَقُولَ نَفْسٌ يَا حَسْرَتَى علَى مَا فَرَّطتُ فِي جَنبِ اللَّهِ وَإِن كُنتُ لَمِنَ السَّاخِرِينَ ﴿٥٦﴾
39/аз-Зумар-56: Eн тeкулe нeфсун я хaсрeта aла ма фeррaтту фи джeнбиллахи уe ин кунту лe минeс сахирин(сахиринe).
(И не бъдете от) онези, които ще кажат: “О, горко ми, че нехаех в подчинението си пред Аллах и че бях от присмиващите се!” (56)