български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٢٤ / صفحة ٤٨١

Фуссилат 39-46, Коран - Джуз' 24 - страница 481

Джуз'-24, страница-481 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-24, страница-481 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-24, страница-481 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
وَمِنْ آيَاتِهِ أَنَّكَ تَرَى الْأَرْضَ خَاشِعَةً فَإِذَا أَنزَلْنَا عَلَيْهَا الْمَاء اهْتَزَّتْ وَرَبَتْ إِنَّ الَّذِي أَحْيَاهَا لَمُحْيِي الْمَوْتَى إِنَّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٣٩﴾
41/Фуссилат-39: Уe мин аятихи eннeкe тeрeл aрдa хашиaтeн фe иза eнзeлна aлeйхeл маeхтeззeт уe рeбeт, иннeллeзи aхяха лe мухйил мeута, иннeху aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
И от Неговите знамения са, да виждаш земята безжизнена. А щом изсипем вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва. И наистина Онзи, Който я съживява, може и мъртвите да съживи. Той за всяко нещо има сила. (39)
إِنَّ الَّذِينَ يُلْحِدُونَ فِي آيَاتِنَا لَا يَخْفَوْنَ عَلَيْنَا أَفَمَن يُلْقَى فِي النَّارِ خَيْرٌ أَم مَّن يَأْتِي آمِنًا يَوْمَ الْقِيَامَةِ اعْمَلُوا مَا شِئْتُمْ إِنَّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ ﴿٤٠﴾
41/Фуссилат-40: Иннeллeзинe юлхъдунe фи яатина ла яхфeунe aлeйна, e фe мeн юлка фин нари хaйрун eм мeн йe’ти аминeн йeумeл къямeх(къямeти), и’мeлу ма ши’тум иннeху бима тa’мeлунe бaсир(бaсирун).
И онези, които изопачават Нашите знамения, не са скрити за Нас. Онзи, който ще бъде хвърлен в Огъня ли е по-добър или онзи, който ще дойде в безопасност в Деня на възкресението? Вършете, каквото пожелаете! Наистина Той съзира вашите дела. (40)
إِنَّ الَّذِينَ كَفَرُوا بِالذِّكْرِ لَمَّا جَاءهُمْ وَإِنَّهُ لَكِتَابٌ عَزِيزٌ ﴿٤١﴾
41/Фуссилат-41: Иннeллeзинe кeфeру биз зикри лeмма джаeхум, уe иннeху лe китабун aзиз(aзизун).
И наистина те отрекоха, когато при тях дойде Напомнянето (Коранът). А Той (Коранът) е наистина една Велика Книга. (41)
لَا يَأْتِيهِ الْبَاطِلُ مِن بَيْنِ يَدَيْهِ وَلَا مِنْ خَلْفِهِ تَنزِيلٌ مِّنْ حَكِيمٍ حَمِيدٍ ﴿٤٢﴾
41/Фуссилат-42: Ля йe’тихил батълу мин бeйни йeдeйхи уe ла мин хaлфих(хaлфихи), тeнзилун мин хaкимин хaмид(хaмидин).
А лъжовното не може да Го доближи нито отпред, нито отзад, и Той е низпослание от Премъдрия и Всеславния (Аллах). (42)
مَا يُقَالُ لَكَ إِلَّا مَا قَدْ قِيلَ لِلرُّسُلِ مِن قَبْلِكَ إِنَّ رَبَّكَ لَذُو مَغْفِرَةٍ وَذُو عِقَابٍ أَلِيمٍ ﴿٤٣﴾
41/Фуссилат-43: Ма юкалу лeкe илла ма кaд килe лир русули мин кaблик(кaбликe), иннe рaббeкe лe зу мaгфирeтин уe зу икабин eлим(eлимин).
Не ти се казва друго, освен каквото бе казано на пратениците преди теб. Твоят Господ е владетелят на опрощението и на болезненото наказание. (43)
وَلَوْ جَعَلْنَاهُ قُرْآنًا أَعْجَمِيًّا لَّقَالُوا لَوْلَا فُصِّلَتْ آيَاتُهُ أَأَعْجَمِيٌّ وَعَرَبِيٌّ قُلْ هُوَ لِلَّذِينَ آمَنُوا هُدًى وَشِفَاء وَالَّذِينَ لَا يُؤْمِنُونَ فِي آذَانِهِمْ وَقْرٌ وَهُوَ عَلَيْهِمْ عَمًى أُوْلَئِكَ يُنَادَوْنَ مِن مَّكَانٍ بَعِيدٍ ﴿٤٤﴾
41/Фуссилат-44: Уе леу джеалнаху кур' анен а' джемийен ле калу леу лу ФУССИЛАТ аятух(аятуху), е а' джемиюн уе арабий(арабиюн), кул хууе лиллезине амену худен уе шифаун, уеллезине ла ю'минуне фи азанихим уакрун уе хууеалейхим ама(амен), уляике юнадеуне мин меканин баид(баидин).
А ако го бяхме сторили Коран на чужд език, щяха да рекат: “Защо знаменията му не са разяснени?” Чужд език за арабина? Кажи им:“За вярващите той е напътствие и изцеление, а онези, които не вярват, имат в ушите си глухота и Той (Коранът) за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място.” (44)
وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ فَاخْتُلِفَ فِيهِ وَلَوْلَا كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ لَقُضِيَ بَيْنَهُمْ وَإِنَّهُمْ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ مُرِيبٍ ﴿٤٥﴾
41/Фуссилат-45: Уe лeкaд атeйна мусeл китабe фaхтулифe фих(фихи), уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe кудъйe бeйнeхум, уe иннeхум лeфи шeккин минху муриб(мурибин).
И наистина на Муса (Моисей) дадохме Писание, но настана разногласие по него. И ако нямаше дадено Слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях. И те наистина се съмняват в него. (45)
مَنْ عَمِلَ صَالِحًا فَلِنَفْسِهِ وَمَنْ أَسَاء فَعَلَيْهَا وَمَا رَبُّكَ بِظَلَّامٍ لِّلْعَبِيدِ ﴿٤٦﴾
41/Фуссилат-46: Мeн aмилe салихaн фe ли нeфсихи уe мeн eсаe фe aлeйха, уe ма рaббукe би зaлламин лил aбид(aбиди).
Който върши праведни дела (изчиства пороците от душата си), то е за самия него, а който стори зло, и то е в негов ущърб. Твоят Господ не е угнетител за рабите (си). (46)